В Странджа има залежи от злато за над 50 милиарда лева, довери експерт пред „168 часа“. Те се намират по поречията на реките Велека, Резовска, Мечи дол, Катун и Караагач.
В последните месеци се наблюдава и много сериозен любителски интерес за добив на самородно злато.
Паралелно с търсенето на съкровища от времената на Римската империя и Древна Тракия, вече има и професионални златотърсачи, които пресяват речния пясък.
Има и хора със специална екипировка и техника за откриване на подобна руда, както и на диамантени залежи.
Пикът през годината беше през септември, когато десетки професионални търсачи на ценния метал се събраха на събор в Странджа.
Създадена е и специална Асоциация на златотърсачите. Според нейните членове Странджа е една от най-богатите на ценни метали планина, а река Велека има много богата златоносна жила.
В недрата на планината се крият огромни количества злато, които били разделени на няколко жили, казват специалистите.
Част от тях продължават и на турска територия, други стигат до полите на Сакар планина.
Според профисионалните търсачи Странджа остава едно от неразработените места за добив на злато, макар че тук ценният метал се е добивал още от древни времена.
И сега под земята има големи залежи
Тези информации са обусловени и от историческа гледна точка.
По времето на Древния Рим планината е била разкопана в десетки рудници, в които се е добивало злато.
„Тук е била една от големите златни мини на империята – коментира един от краеведите в Странджа Велко Велков, който е и популярен изпълнител на народни песни. – Мога да кажа, че цялата планина е разкопана от дълбоки тунели.
В земята под Странджа има много злато. Залежите са в дълбочина и изискват повече подготовка.
По течението на реките обаче също има находища. Районът е бил изключително важен за римската аристокрация и върхушка.
Със златните отливки от тази планина са се отсичали цели емисии римски монети. Самото качество на метала също е много високо и стига до 22 карата. По турско време тук също се е добивало злато. / 168chasa.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.