Фаворитът на Кан – „Паразит“ на София Филм Фест

По традиция носителят на „Златна палма“ може да гледаме на София Филм Фест. Така на 24-ото издание в програмата влиза „Паразит“.

Корейският режисьор Понг Джун Хо е добре познат на публиката и киноспециалистите в Кан – негови творби участват на най-авторитетния кинофестивал от 2006 година, когато е премиерата на „Чудовището“, удостоен с наградата „C.I.C.A.E.“. През 2008 и 2009 година в „Особен поглед“ са представени последователно триптихът „Токио!“ (режисиран заедно с Мишел Гондри и Леос Каракс) и „Майка“.

През 2017 година „Окджа“ беше номиниран за „Златна палма“, а миналата година режисьорът бе удостоен с тази престижна награда за седмия си пълнометражен филм – „Паразит“. Творбата му беше номинирана за три награди „Златен глобус“ и заслужено спечели за най-добър чуждоезичен филм, в Торонто грабна престижната Награда на публиката, в Сан Себастиан получи наградата на ФИПРЕСИ за филм на годината – само за 2019 година творбата има в актива си над 100 награди и 150 номинации.

Историята ни запознава с две семейства – едното богато с фамилия Парк, а другото – тънещо в мизерия  -Ким. И ако онова с парите е доста наивно, другото е научено да оцелява с хитрост.

По странен начин двете семейства се свързват, като бедняците един по един се настаняват в луксозната къща, носещи чужда самоличност. Опасността идва, когато някой разкрива тайната им и в къщата с привидни мир и разбирателство, започва да кипи същинска битка за надмощие.

„В тази завладяваща комедия корейският майстор на киното преплита напрежението от нахлуването в непознат дом с остра критика на социалното неравенство. Увлечени в играта да познаем кое от двете семейства е по-порочно, едва накрая осъзнаваме, че капитализмът е истинският паразит. Съвсем неочаквано, след финалния обрат оставаме с нежния размисъл за семейната любов, която винаги надделява, и винаги закъснялото прозрение, че дом не може да се купи с пари.“, пише Изабел Стивънс в  Sight & Sound magazine.

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.