ДПС обяви, че изборът на партията за кандидат за президент на предстоящите избори на 14 ноември е не кой да е, а именно председателят на партията Мустафа Карадайъ.
Нещо нечувано и невиждано в досегашната история на спасяващите ни вече 30 години от „Босненски сценарий“ специалисти по баланс в политиката. Защо „миротворците“ извадиха лидера си ли? Простичко е.
Дотолкова ненавиждат настоящия президент Румен Радев, че за да успее електоратът им да се концентрира за евентуалния балотаж, на който да подкрепи кандидата на присъдружната им партия ГЕРБ проф. Анастас Герджиков, е нужен достатъчно категоричен фокус.
Избирателите на ДПС са свикнали да чакат знак за президентските избори, които никога не са били приоритет на партията, чак за балотажа. Формалните им кандидатури никога не са били лансирани усърдно из регионите, нито са били важни за партията. Сега обаче е различно. За да стигне посланието, че Герджиков е правилният кандидат, след като „нашият“ е отпаднал, вариантът е последният да бъде знакова фигура на партията.
Това с кандидати като Орешарски или спрягания до вчера Близнашки няма как да стане. И те са знакови, с извинение, но по друг начин.
Разбира се, истинският „хеви-метъл“ щеше да е това да е Ахмед Доган, но той е в същата позиция, в каквато е бившият ни премиер – сакън да не претърпи някакво поражение, без значение дали на избори, мешана табла или сантасе. Ореолът му на жив бог не трябва да бъде нащърбен от никаква негативна статистика. Това са хора за историята бе, ей!
Румен Радев успя да извади от кожата му Доган, а Карадайъ е стръвта-жертва, която почетният председател пуска на своите като агитация за втория тур.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
