Министърът на вътрешните работи Бойко Рашков е големият победител от изборите на 14 ноември.
Сгъната на две, шайката на Бойко Борисов не успя да пробута старите си трикове с купуването на гласове и народът сбъдна желанието си – хунтата ГЕРБ падна от власт.
Победата над партията, захранваща чекмеджетата на Борисов и приближените му олигарси обаче е първата крачка към освобождаването на България от тумора ГЕРБ. Цяла армия калинки – над 300 000 държавни и общински чиновници, все още хрантутят на наш гръб и чинно гласуват за мутрите.
Тоталната реформация към другата България, в която не кражбите и далаверите са водещите политики, започва именно с изличаването на продажните гербаджии от всички нива на държавното управление.
С което отново опираме до работата на МВР – защото когато имаме силни правоохраняващи органи, комфортът на престъпниците се превръща в кошмар.
Работата на Вътрешното министерство под управлението на Бойко Рашков може да се измери в конкретни числа, които ще ни обяснят победата на Румен Радев и „Продължаваме промяната” на 14 ноември:
– На изборите на 4 април бандата на Борисов събра 837 707 гласа
– Три месеца по-късно, през което време МВР най-сетне започна да работи като Министерство на вътрешните работи, а не като метла за скриване на престъпленията на ГЕРБ, Борисов успя да излъже 642 165 човека.
– На вота на 14 ноември при 93.28% преброени протоколи хунтата получава 546 013 гласа
Спадът е забележим от Космоса – само за седем месеца ГЕРБ се срина от 837 000 до 550 хиляди – това за 300 000 гласа, които щяха да бъдат криминално обзети от гербопитеците, ако не беше министерството на Бойко Рашков.
Което нямаше да се случи, ако там се разпореждаше разбойническото чучело Младен Маринов, например.
Народът е казал – „На зла круша – зъл прът”. Ако искаме най-сетне да спрат чекмеджетата, Мата Хари, „Осемте джуджета”, източването на магистралите, чувалите с пачки и наглите мутри на Борисов да бъдат поставени по местата им – бъдещото правителство трябва да остави Бойко Рашков министър на МВР.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
