За разлика от своите предшественици този президент стъпва уверено вляво, дясно и центъра
Въпреки че отказва тест за бащинство на “Продължаваме промяната”, всеки (не)успех на правителството на Кирил Петков ще бъде приписван и на държавния глава
Иска или не, ще е фактор и за съдбата на партията, която го подкрепя два пъти: ден първи от втория му мандат съвпада с конгреса на БСП, който ще решава със или без Корнелия Нинова
За първи път на “Дондуков” 2 има силен човек, който не е избран с гласовете на ДПС, но днес движението е със силни позиции в Анкара и Брюксел, което пък е важно за външната политика. И най-вече за мигрантите по границата ни
До неделя той внимаваше като кандидат за минирани зони. От днес всички ще гледат как действа генералът в ковид кризата, за цената на тока, галопиращата инфлация
Той управлява държавата от Великден и се очаква така да е до Коледа. Служебното му правителство отдавна излезе от заложената конституционна рамка само да подготви първите и вторите извънредни избори. А когато спре да държи изпълнителната власт, ще встъпи официално във втория мандат като президент.
Безспорно Румен Радев е силният човек в България днес и
тази му тежест ще продължава да расте
А ако покаже, че се е научил и да балансира, а не само да демонстрира майсторски ефектни лупинги, вероятно ще продължи да е най-силният в идните 5 години.
Той е вторият президент, спечелил втори мандат. Но за разлика от първия – Георги Първанов, който умееше да комуникира в класическия политически сленг и да поставя “Дондуков” 2 като равноотдалечен център в партийните триъгълници, Радев не показва предразсъдъци към по-силов подход. В този смисъл учен (историк) срещу генерал е сюжет не само от последната кампания. Факт е, че Първанов балансираше, но не излизаше от червената рамка. Радев се чувства уверен, когато стъпва вляво, дясно и в центъра.
Отдавна от президентството се очаква да представи проекта за промени в конституцията, анонсиран преди повече от година. Имаше подозрения, че държавният глава би пробвал някаква форма на президентска република, но последната година показа, че всъщност дори не му е нужен ремонт на основния закон. И това е поуката за всички президенти преди него. В определен момент на всеки от тях в края на мандата задаваха въпроса дали президентската република не е по-удачният и за България модел. Всички те свенливо отричаха да имат нужда от повече власт.
Радев II без промяна на конституцията и без де юре да има повече правомощия, де факто ще получи още такива. Първо, в новия парламент президентът ще разчита на сериозна подкрепа. Второ, очакванията са и този път да има много по-активна роля в съставянето на следващия кабинет, но вече редовен.
Тук отново може да се потърси паралел с Първанов, който положи усилия да насочва партиите при конструиране на тройната коалиция. Но преди това бившият лидер на БСП имаше комфорта от възпитания тон с НДСВ при царя в първия си мандат, а дори и с ГЕРБ във втория.
При Радев се получи точно обратното – 5 години работи в ситуация на пълно противопоставяне, накрая и открива война с изпълнителната власт и Бойко Борисов. Влезе в класациите като държавния глава, наложил най-много вета за мандат.
Сега за първи път е в ситуация да говори в един тон с правителството. Той дори ще задава този тон, каквито са очакванията на обществото.
Въпреки споровете дали юмрукът разединява, или обединява и на какво е символ, точно така Радев мобилизира енергията по площадите миналото лято, която доведе до промяната. По метода проба – грешка и президентът, и избирателите намериха носителя на тази промяна в лицето на новата формация на Кирил Петков и Асен Василев. След видимия провал на иначе симпатизиращите му Слави Трифонов и Мая Манолова.
Радев продължава да е категоричен, че ако създаде политически проект, ще застане начело, и така
отказва да признае “бащинството” на “Продължаваме промяната”
Петков пък като служебен икономически министър повтаря упорито, че президентът нито веднъж не му се е обадил да го проверява или контролира, както и не се е намесвал в действията му.
Но каквото и да говорят двамата, всяка стъпка на неродения кабинет – добра или лоша, поне в началото ще бъде приписвана на Радев. Като се започне от самото съставяне и се стигне до необходимите спешни действия по бюджета, здравната криза, инфлацията, доходите. Още повече че е твърде възможно част от министрите да са хора от отбора на Радев – самите Петков и Василев, акад. Николай Денков, може би и Стефан Янев и дори Бойко Рашков.
На въпрос на “24 часа” веднага след изборната победа – президентска или парламентарна република, Петков и Василев бяха категорични: парламентарна. Това обаче не означава, че няма да се задвижи процедура за промяна на конституцията и разширяване на правомощията на държавния глава най-вече в посока даване на законодателна инициатива и преодоляването на ветата.
Може би тази крачка ще се отложи, докато новите парламентарни играчи избистрят идеите за съдебна реформа и успеят някъде да преплетат червените си линии за нов ВСС, смяна на главния прокурор и на шефа на КПКОНПИ.
Но независимо от това кога, как и дали ще се пристъпи към съдебна и конституционна реформа, след като победителят Радев прекрачи във втория си мандат със (собствено) редовно правителство, ще го чака голямото изпитание на борбата с корупцията. Тема, която се превърна в знаме на отминалата предизборна кампания и за президент, и за парламент.
Всъщност именно символ за това бе вдигнатият юмрук. Сега на президента ще се гледа като на гарант не само че няма да има още от същото като при ГЕРБ, а че ще започне видима промяна на начина, по който функционира държавата.
А и основното обещание на Петков и Василев бе нулевата корупция. Звучи добре, но когато под себе си имаш голям и тежък административен апарат, изпълнението може да се окаже не толкова лесно. А всеки скандал освен на сметката на правителството ще се пише и на тази на президента.
Два мача предстоят за Радев и на партиен терен. Иска или не,
през втория си мандат ще е фактор и във вътрешните процеси на БСП
Не просто защото ден първи от втория му мандат съвпада с датата, за която е планиран конгресът на социалистите.
Картината в БСП се видя от снимките, които в нощта на балотажа си пусна в социалните мрежи цялата вътрешна опозиция на Корнелия Нинова – те бяха там, в щаба на Радев, усмихнати позираха до него.
Президентът получи гласовете на социалистите въпреки критиката на Корнелия Нинова след оставката ѝ преди втория тур. Нинова обвини Радев, че разбива БСП, заставайки на страната на опозицията ѝ, която “отглежда” заедно със служебното си правителство, плюс това бабувал на “Продължаваме промяната”. Цифрите обаче показват, че симпатизантите на БСП са се доверили на Радев и не са чули Нинова – по данни на социолозите той е подкрепен от 95% от гласувалите членове на червената партия.
Всъщност социалистите си бяха разцепени по отношение на Радев в цялата кампания. Той и Йотова обиколиха цялата страна, но не навсякъде водачите на листи на БСП ги посрещаха. Кампанията си преди първия тур закриха в Русе при сочения за основен претендент за лидерския пост Крум Зарков. За втория пък знаково избраха друг силно опозиционен на Нинова град – Пловдив.
Любопитно е как ще се развие още една линия в отношенията на Радев на политическия терен –
войната с ДПС
След скандала между президента и Мустафа Карадайъ през лятото, когато Радев попита лидера коя е неговата родина, от движението му обещаха да не влезе пак на “Дондуков” 2. Което не им се получи.
Това, че стана първият държавен глава, избран без гласовете на ДПС, добавя щрихи към портрета му на “най-силния човек в държавата” сега. ДПС обаче е третата сила в новия парламент, за първи път в идеални отношения с Анкара и по много въпроси на едно мнение с ГЕРБ. Заедно с депутатите на Борисов имат лостовете да изправят Радев пред сериозни изпитания и на вътрешния, и на геополитическия терен. Не само защото от благоразположението на Ердоган зависи да не добавим и бежанска криза към останалите в държавата, а и защото самият президент вече направи достатъчно въшнополитически гафове начело със скандала за Крим.
Темата Македония пък е още по-взривоопасна предвид натиска на Брюксел и Вашингтон. Тази бомба трябва да се обезврежда също на старта на втория мандат. Радев би могъл да влезе в историята като президента, при когото София е решила отношенията си със Скопие. Но също така може този път вдигнатите юмруци да са срещу него с обвинения в национално предателство.
Подобна е дилемата пред Радев II и за ковид кризата – или ще нареди страната ни сред останалите европейски държави, в които свободен е животът само с ваксина, или ще избере да не изкарва протестиращите срещу мерките на улицата.
Но преизбраният сигурно вече знае – колкото по-силен ставаш, толкова по-трудни стават решенията.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
