Стефан Пройнов: Искам да Ви запозная с една публикация на Евгений Иванов пред списание forbesbulgaria.com

От детска възраст много хора започват с колекционирането, като с годините за някои от тях това се превръща в професия (стават търговци, оценители, вещи лица и т.н.), за други остава вълнуващо хоби, а за трети се превръща в алтернатива за инвестиране на парите им.

През последните една-две години, най-вече поради пандемията се наблюдава устойчиво увеличаване на цените както на потребителските, така и на индустриалните стоки. Лихвените равнища в банките остават на нулеви или дори отиват на отрицателни нива. Това кара потребителите да търсят алтернативи за запазване и увеличаване на спестяванията си. Една много интересна и все още сравнително малко популярна сфера за инвестиции в България са колекционерските предмети. Тук влизат например обекти на филателията (пощенски марки и пликове), фалеристиката (ордени, медали, плакети и т.н.), нумизматиката (монети, пендари и жетони), бонистиката (банкноти и харти­ени парични еквиваленти – бонове, чекове, талони и др.) и т.н.

От историческа гледна точка най-голям интерес в световен мащаб има към обек­ти на филателията. За съжаление, през по­следните двадесетина години интересът към това хоби в България значително на­маля, повлияно и от електронната кому­никация. Въпреки че всяка година се изда­ват множество блокове и марки, те поч­ти не се поставят на пощенските плико­ве и не се използват за реалното им пред­назначение – за предварително заплащане на цената на пощенската услуга. Това до­веде до сериозен отлив на интереса на ко­лекционерите към пощенско-филателни­те материали и съответно до замразява­не на техните цени и липсата на инте­рес към инвестиране в тях – поне в мо­мента, като може в бъдеще нещата да се променят.

Събирането на ордени, медали и други наградни знаци търпи умерено развитие през последните години в България, като на пазара започнаха да се предлагат редица редки екземпляри, които предизвикаха го­лям интерес сред колекционерската общ­ност. Това е сфера на инвестиции с все още недостигнал пика си потенциал. Сред на­градните знаци има немалко такива, кои­то са изработени от злато и сребро, кое­то също повишава цената си във времето. Например първата емисия на орден „Геор­ги Димитров“, от която са връчени око­ло 300 екземпляра, е изработена от 23-ка­ратово злато и има тегло от около 60 грама. Сред някои от най-висшите степе­ни на княжеските и царските ордени има инкрустирани с брилянти и с други скъпо­ценни камъни, които достигат космически цени на международните търгове. При­близителна оценка на стойността на пъл­на колекция от български ордени и медали (всички емисии от 1880 г. до момента) ва­рира между 800 хил. и 1 млн. лв.

Най-преспективната сфера на инвести­ции сега са българските монети, като се имат предвид само емисиите след 1881 г., тъй като средновековните български образци попадат под ударите на Закона за културното наследство и са предмет на специален надзор. В момента има бум на интереса към княжеските (емисии от 1881 до 1906 г.) и царските монети (емисии от 1910 до 1943 г.). Сред тях попадат и три­те сребърни номинала от 1916 г. (50 ст., 1 лв. и 2 лв.), които са гордост за всеки сери­озен колекционер. Роля за повишаването на инвестиционния интерес към нумизмати­ката има и увеличаването на броя на сер­тифицираните български монети от две­те водещи американски грейдинг компании (NGC и PCGS), които дават независима оценка за тяхното качество и автентич­ност. Грейдването отнема два-три месеца и струва между 70 и 120 лв. в зависимост от вида на услугата, но дава сигурност на колекционерите, че разполагат с монети с доказани характеристики.

Грейдовете от MS (mint state) 60 до MS 70 (идеален екземпляр, без драскотини или други дребни наранявания, видими под лупа при 5 пъти увеличение) се дават на моне­ти, които не са били в обращение. Колко­то по-висока е цифровата оценка, толко­ва по-висока е стойността. За сравнение – цената на една петолевка от 1884 г. с тегло 25 г, от които 90% чисто сребро, в ма­сово срещаното качество струва около 60 – 70 лв., докато при грейд от MS 63 може да надхвърли 10 хил. лв. Най-рядката бъл­гарска монета (сребърните 2 лв. от 1916 г.), от която вероятно съществуват око­ло 30 броя, при грейд от MS 63 вече стру­ва над 40 хил. лв. и предстои да се покач­ва през годините. Една от най-редките ни монети е 10 лв. от 1941 г. Тя е направе­на от желязо и поради това са останали твърде малко бройки в нециркулирало със­тояние, тъй като останалите са корози­рали. За същия грейд тя с лекота може да стигне цена над 10 хил. лв.

Консервативна оценка на стойността на пълна колекция от български монети в MS качество от емисии 1881 – 1943 г. е около 400 хил. лв. Тук се включват и петте златни монети, направени от 21.6-карато­во злато – 10 лв. (3.23 г), 20 лв. (6.45 г) и 100 лв. (32.26 г) от 1894 г., както и 20 лв. (6.5 г) и 100 лв. (32.26 г) от 1912 г.

Монетите от гореописания период може да се намерят сравнително лесно в интер­нет, където в момента търговията с тях е много активна. През последната една година се създадоха и няколко групи във Фейсбук, където те широко се предлагат.

Съвременните български монети (емиси­ите от 1951 г. до момента) също повиша­ват цената си във времето, като харак­терното за тях е, че нумизматична стой­ност имат само нециркулиралите екзем­пляри. Част от тях все още се продават на касите на Българската народна банка, докато останалите са налични на вторич­ния пазар, като може да бъдат придоби­ти на аукциони, от колекционери или тър­говци. Например всички модерни златни монети вече са увеличили стойността си от годината на емитирането им до мо­мента (изключение прави само столевка­та от 2020 г., но и с нея това ще се слу­чи). Сред тях има и „звезди“, които са на­правили това многократно. Златният бъл­гарски лев (1 лев от 2002 г., 15.55 г, 24 ка­рата и тираж 2000 екземпляра) с цена при емитиране 500 лв. в момента струва бли­зо 10 пъти повече. Същото е валидно и за монетата 100 лева от 2007 г. „Св. Геор­ги Победоносец“ (8.64 г, 24 карата и ти­раж 1500 екземпляра), първоначално прода­вана от БНБ за 470 лв., а сега струва око­ло 4500 лв.

В тази група попада и най-рядката бъл­гарска монета – 2 стотинки от 1981 г., изработена от бронзова сплав в качест­во „мат-гланц“ (proof) с тираж от едва 20 броя. Тя се отличава от стандартната разменна монета от същия номинал и го­дина по това, че на реверса ѝ е изписано „Народна република България“ вместо „Хи­ляда и триста години България“. Цената ѝ надхвърля 15 хил. лв.

Какво трябва да знаят инвеститорите в колекционерски предмети? На първо място, снабдете се с каталози, в които са посочени техните разновидности и цени. Така ще придобиете първоначална представа за тяхната стойност. На второ място, ако все още сте начинаещи в тази сфера, се обърнете към познат, на когото имате доверие, който може да ви помогне да изградите стойностна колекция от автентични марки, монети, наградни знаци или банкноти. Винаги трябва да имате предвид, че на пазара има и доста фалшификати, които трудно може да бъдат уловени от неопитното око. В началото на кариерата им дори солидните сега колекционери са били подвеждани. На трето място, ако инвестирате в излезли от обращение монети или банкноти (например княжески или царски емисии), влагайте парите си основно в грейдвани екземпляри, тъй като, както споменахме по-горе, качеството е всичко. Винаги бъдете готови за изненади. Предварително няма как да се знае кой колекционерски предмет може да увеличи многократно цената си и за какъв период от време. Затова е необходима диверсификация на портфейла. Онова, което може да се каже със сигурност за модерните български монети, е, че стойността им постоянно ще расте.

Стефан Пройнов аз лично съм се доверявал на експертната оценка на Евгений Ива­нов

Нумизматична конференция на Евгени Иванов:

Източник: forbesbulgaria.com

Стефан Пройнов: Евгений Ива­нов наблюдава тенденциите в сферата на колекционер­ството от близо 40 години. По професия е консултант в областта на стратегическо­то планиране, икономическото и регионалното развитие, като се занимава с това от над 20 години. В момен­та освен всичко друго е активен изследовател и популяриза­тор на теми в областта на нумизматиката и фалеристи­ката. Автор е на Каталога „Почетни звания, ордени и медали на България (1944 – 2020 г.)“.