Русия, на която никога не съм бил фен, ме изумява с рационалния си подход към ирационалността на Запада в неговата авантюра срещу Москва, която започна да се проявява грубо през 2014 г.
Путин действа по пет линии, които наистина ме възхищават:
1. Онтологична, която се изразява в правотата на позицията. Русия щеше да претърпи катастрофа, ако истината в тази война не беше на нейна страна. Тя я печели, защото защитава себе си, а не напада. Русия е първоначалната жертва на този конфликт, а не Украйна. Цинизмът на Запада, който с лъжа се опита да обърне тази истина, го докара до задънена улица. Русия тук е в истината, а не Западът. Преди 35 години беше обратното и затова СССР загуби Студената война.
2. Юридическа, която се изразява в изключително внимателния подход на Москва от началото на СВО. Жак Бо го обяснява много добре. Русия имаше пълното право да се намеси, за да защити рускоезичното население в Украйна. Тази отговорност за защита е принцип на ООН, който беше приет през 2005 г.
Отговорността за защита включва три стълба. Първият е, че всяка държава отговаря за защитата на собственото си население. Следователно Украйна имаше задължението да защитава своето население, защото населението на Донбас беше нейно население. Знаем обаче, че между 2014 г. и 2022 г. имаше близо 10 хил. загинали в Донбас и че освен това през февруари 2022 г. Украйна се готвеше да нападне Донбас. Следователно първият стълб от тази отговорност за защита не беше спазен.
Вторият стълб на тази отговорност за защита е ролята на приятелските или на съюзническите страни, които обграждат в случая Украйна. Тези страни трябваше да помогнат на Украйна да разреши вътрешните си проблеми. В случая това е много просто, тъй като имаше Мински споразумения, подписите на Германия и Франция и знаем, защото Ангела Меркел го каза през ноември миналата година, а Франсоа Оланд го каза през декември миналата година, след това Зеленски го потвърди през януари тази година – те никога не са имали намерение да ги приложат. Следователно политическото решение, което представляваше втория стълб на отговорността за защита, също не беше спазено – нито от Украйна, нито от западните страни, нито дори от страните от Съвета за сигурност, тъй като Минските споразумения станаха резолюция на Съвета за сигурност.
Остава третият стълб на тази отговорност за защита, който е възможността да се намеси една страна – съседна, например – за да помогне на цивилното население. И именно този трети стълб задейства Русия за своята специална операция.
Терминът „специална операция“ е легитимен, защото в действителност войната започна през 2014 г. Тя имаше първо политическо решение през февруари 2015 г. с Минските споразумения, но тези споразумения не бяха спазени. Следователно това е същата война, която започна през 2014 г. – вътрешна война в началото, която продължи до 2020 г. Така че руската намеса е именно специална операция в една вече съществуваща война. Това е важно да се каже, и се връщам отново към принципа на отговорността за защита. Следователно все още не става дума за законност, а за принципа на легитимност на руските действия.
Сега Русия продължава да работи изключително добре на юридическо ниво и съвсем справедливо отбелязва, че няма да сключи договор с нелегитимен президент, какъвто е Зеленски. В Украйна всеки уикенд от началото на войната се провежда футболно първенство, но от няколко месеца не могат да се проведат президентски избори. Това е несериозно.
Путин много добре знае, че каквото и да подпише със Зеленски, утре може да бъде оспорено от западните циници, които отдавна ще са го изхвърлили в канала. И то отхвърлено именно с аргумента, че Зеленски не е легитимен.
Искам да кажа, че от самото начало на войната Москва много внимателно следи юридическата линия и не я е прекрачвала съзнателно. За разлика от Нетаняху, който извършва геноцид в Газа, и самия Зеленски, който атакува мирно население в Русия и организира атентати на руска територия. В това отношение нервите на Путин са железни.
3. Дипломатическа. От Мюнхенската конференция през 2007 г. Путин говори и прави точно това, което е казал и предупредил, че ще направи, ако не бъде чут. Лавров и цялата руска дипломация се държаха коректно към западните си партньори и описваха стъпка по стъпка какво ще последва, ако не бъдат взети насериозно. През април 2022 г. дори се разбраха за мир с Украйна, но Западът накара Зеленски да оттегли подписите си от споразумението – което доведе до над един милион жертви и от двете страни.
Днес Русия продължава да печели на дипломатическо ниво във всички международни срещи. Това се дължи не само на последователността ѝ, но и на факта, че е в истината. Справедливостта е на нейна страна – колкото и невнятно да звучи това за съвременния разхайтен либерал.
4. Военна.
Русия смаза НАТО и ЕС във военно отношение. Просто ги прегази. Вчера чух не друг, а шефа на Алианса – Марк Рюте – да хвали Русия.
Цитат: „Русия произвежда боеприпаси в мащаби, невиждани от десетилетия“, предупреди генералният секретар на НАТО Марк Рюте по време на пресконференция в Брюксел след среща с чешкия президент Петър Павел, предаде БТА.
По думите на Рюте Москва произвежда четири пъти повече боеприпаси от всички страни в НАТО.
От самото начало на войната Русия тръгна с около 10–20% от своя капацитет – мисля, че с около 100–120 хиляди военни. Почти всички са само контрактори, т.е. на договор. Путин през цялото време пазеше основните сили заради евентуална агресия от НАТО, ако западните страни усетят, че е хвърлил всичко в Украйна, и решат да нападнат Русия.
Резултатът днес е ясен – украинската армия е обезкървена, а техниката ѝ – унищожена. Тоест Путин постигна една от целите си: да неутрализира военната пряка заплаха от Украйна за десетилетия напред.
5. Публична. Путин е единственият политически лидер в света, който обяснява изключително подробно своята политика – и то във всякакви формати: официални изявления, интервюта, пресконференции, ефирни маратони в медиите и онлайн, които траят по няколко часа. Западната пропаганда дълго време криеше тези изяви, което ѝ изигра лоша шега. В същото време Путин и неговото управление са сред най-прозрачните, що се отнася до политическите им намерения.
Хората в Кремъл казват предварително какво ще направят, ако други страни направят едно или друго. Другите го правят – и Москва отговаря точно така, както е предупредила.
В този смисъл Русия е най-предвидимият партньор, и ако Европа не се управляваше от идиоти, отдавна щеше да просперира в синергия с Русия. Това е толкова очевидно, че е обидно да се изговаря. / Явор Дачков
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
