Актрисата Аня Пенчева признава, че от години не може да се усмихне истински!
Единствената причина за усмивката на актрисата Аня Пенчева са децата, внуците и любовта на съпруга й Ивайло Караньотов. При това от години насам. Красавицата на родното кино признава с болка, че нищо друго не я радва в собствената й родина.
Актрисата Аня Пенчева – политиците откраднаха усмивките ни
Аня Пенчева е все по-огорчена и разочарована от управлението на правителството, което вече три мандата е оглавявано от премиера Бойко Борисов. Още през 2011-та година (по време на първия мандат на Борисов) Аня Пенчева беше заявила, че й се гади от политиците у нас. Които са наредени като чрез кастинг – некадърен до некадърен, цитира nova.bg.
„Да няма за какво да се зарадваш, да се усмихнеш. Тези хора десетилетия наред ограбват най-святото за народа – вярата и надеждата им. Отнеха радостта на българина отдавна, обрекоха децата му на бедност или емигранстство. Не, това не е моята държава“, с болка признава Аня Пенчева.
Тя е потресена от лакомията, наглостта, простотията и тоталното бездарие на тези, които от години седят удобно на висшите си постове, прибирайки тлъсти заплати. И които не само „стрижат вълната, но дерат и кожата“ на народа си.
Според Аня Пенчева най-голямото зло е, че България се превръща в едно от най-гадните места за развитие и живеене. А мръсотията на политиците, чалгаризацията на нацията и тоталното опорочаване на всичко чисто и истинско ни води до дъното.
Пенчева е изумена как месеци наред един народ може да протестира всеки ден, а онези “отгоре” да си правят оглушки и да продължават да си разиграват коня. За огромно съжаление обаче разкрива и че не вярва вече на никого – нито на настоящите, нито на бъдещите политици.
Защото историята помни как всеки, който дойде на власт в България, тръгва с огромната торба с обещания. След което удобно ги забравя и прави това, което най му се отдава – да краде и да урежда себе си и личния си кеф и интерес. / izvanredno
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
