Асистентът на проф. Чирков за смъртта му: Не е имал никакъв ковид. Има полиция и тече оглед пред хотела

Асистентът на проф. Чирков за смъртта му: Не е имал никакъв ковид. Има полиция и тече оглед пред хотела
Проф. Александър Чирков не е бил с Ковид. Това категорично заяви асистентът му Лъчезар

Той разкри, че професорът е издъхнал през нощта в ръцете му и цяла нощ той не е мигнал. „Не е имал никакъв коронавирус, тества се непосредствено преди пристигането си във Варна“, лаконично коментира Лъчезар, който обясни, че в момента в хотела, където е бил настанен професорът, има полиция и тече оглед.

Рано тази сутрин е починал проф. Александър Чирков, пише „Конкурент“. До миналата седмица е извършвал прегледи на болни.

През нощта, около 3.30 часа, в хотел във Варна професорът внезапно се е почувствал зле, вдигнал температура и рязко се е влошил. Въпреки усилията на лекарите е починал малко след това.

Изтъкнатият кардиолог е починал издъхнал в ръцете на своя личен асистент и иконом Лъчезар. Днес се очаква от Германия да долети синът на проф.Чирков, за да се заеме с организацията на траурните церемонии и погребението.

Александър Чирков е роден в Лом през 1938 г. Оттам нататък обаче версиите за неговото родословно дърво и социален статус драстично се разминават. Приживе хирургът казваше, че произхожда от заможен род, който бил репресиран след 9 септември 1944 г. Професорът твърдеше, че е потомък на българи, гърци и македонци.

Част от дедите му са лекари, а други били търговци. Някои от роднините му пък емигрират в Германия още в началото на 40-те, установяват се там и развиват бизнес. Братът на баща му заминава за Хайделберг, там завършва медицина и изгражда клиника в Западен Берлин.

Той бе кардиохирургът, извършил първата трансплантация на сърце в България през 1986 г., с която спечели световна популярност и признателност за професионализма си в сферата на сърдечните болести, операции и трансплантации.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.