Българските майки – враг № 1 на ГЕРБерската държава

Българските майки – враг № 1 на ГЕРБерската държава

За пореден път днес се засрамих и погнусих от действията на управляващите мутри.

Майките на деца с увреждания бяха буквално изхвърлени от Народното събрание.

Те не са електорат, те не са видни инвеститори или бизнесмени, които да си плащат. Те имат само едно желание – да могат да гледат дечицата си в нормална държава и да им осигурят достоен живот. В някои случаи и само живот…..

Оядените депутати с хилядите левове заплати и чанти, струващи колкото три пъти месечната помощ за дете с увреждания, се гнусят от българските майки. Те не искат да ги виждат. Не искат и децата да виждат. И така и полека майките на България се превърнаха в основен враг на държавата – унижавани и подритвани от тези, които по гърбовете ни се изкатериха и превзеха властта. И които забравиха кой е господарят на тази земя.

НСО за пореден път се изложи и показа, че работи за мутрите. Защото има заповеди, които никога не трябва да се изпълняват ….ако си човек и си българин. Но те не се посвениха да посегнат на тези смели жени. Защото нашите служби са смели само срещу протестиращите, срещу майките, срещу старците, но се стелят като червеи пред управляващите престъпници. Не ви ли е срам, бе!

И си мисля, че държава, в която майките са изхвърляни насила от мястото, където се решава бъдещето на държавата, от мястото, за което плащаме всички ние, няма бъдеще в този й вид. Няма оправдание за подобно нещо. Няма компромис. Това, което днес извършиха НСО и депутатите, е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ и НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО. Защото за българите майката е свято нещо. Защото нашите пари си ги разпределят за лъскави коли, чанти и круизи, а обясняват на нуждаещите се, че пари няма. Че пари за децата няма. Че пари за майките няма. Че пари за народа няма.

Стига вече! Аз не мога и няма да гледам тази гавра с българския народ!

Адв. Елена Гунчева, Фейсбук

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.