Сита Сачева на гладни не вярва

Сита Сачева на гладни не вярва
Явно медиите са решили яко да стресират електората, като в събота сутрин, докато незлобливо си пиеш кафето, рЕзко ти показват Сачевица.

Драма, драги зрители, каква драма….Но, поспри, сърце, да обърнем внимание на мъжката дума на Сачевица….

След като ни разхвалява върло правителството как мислело за нас, неблагодарниците, журналистката й показа жена, която плачеше, защото няма пари и ще получи евентуално само по 12 лева на ден.

Жената видимо беше депресирана и отчаяна. Желязната Сачевица обаче не се трогна, а възмутено заяви, че женицата трябвало да си е получила заплатата за ноември и щяла да изкара празниците с тези пари.

На четири часа заплата….Дори от кумова срама нямаше някакво съчувствие, а само досада от това, че бедните я занимават с проблемите си. Видимо оядената Сачевица явно глад не познава. Нито да няма откъде да си плати сметките.

И това си го е решила отдавна – тогава, когато от върл критик на мутрите, си направи споразумение с тях и стана част от безродниците, които управляват. Явно освен хляб, й трябва и черен хайвер. Моралът и съвестта в тези случаи са пречка.

Не мога да намеря смислено обяснение защо оядени и доволни от всичко хора ги правят социални министри. За да разбереш бедният, трябва поне една Коледа да си изкарал на хляб и лютеница, поне веднъж да са ти спирали тока за неплатена сметка, поне веднъж да си молил за заем, за да купиш обувки на детето си.

Поне веднъж да си знаел какво е въпреки всичките ти усилия да нямаш пари за нормален живот. Поне веднъж да си спирал на улицата и да си купувал хляб на беден човек. Или скришом да си пускал някой лев в джоба му. Без да те снимат камери и без да биеш тъпан заради това….

Затова и такива като Сачевица предизвикват единствено погнуса с липсата си на елементарно съчувствие, морал и съвест. Гнусни са! Защото няма по-грозна гледка от самозабравилия се цървул! / Елена Гунчева

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.