Никога в българската политическа история и в ръководството на страната ни не е имало толкова нагъл и безсрамен лъжец като лицето Кирил Петков.
Само в рамките на няколко години той изрече толкова много лъжи, че задмина дори литературни герои, а ухилената му безподобна физиономия за дълго ще остане в спомените ни като еманация на най-чудовищния измамник.
За краткото си участие в публичния живот у нас Петков многократно успя да унижи българите в очите на света. Но това не само, че не го възпря от производството на нови абсурдни лъжи, а напротив – мотивира го в създаването им.
Истината е, че Петков е един патологичен лъжец и болен човек. А това го прави опасен, много опасен за всички нас.
България вече не е държава! Управлява ни маршируваща безотговорност!
Тук е моментът да припомня, че „патологичен лъжец“ е датиран в медицинската литература през 1891 г. от Антон Делбрюк. Понятието се отнася до хроничното поведение на обичайна или натрапчива лъжа, често без ясна причина за нея.
Макар че няма настояща специфична психологическа диагноза, това е поведение, което е свързано с различни разстройства на личността (като антисоциално и гранично разстройство на личността).
Да, това е Кирил Петков. И днешният срам, дошъл от факта, че Кирил Петков бе разобличен в поредната си лъжа от шефа на Националния съвет на Австрия Волфганг Соботка, е само още един пирон в ковчега на българското достойнство.
Какъв безсрамник трябва да си, че да се пуснеш във видео от Виена с твърдението, че пречката пред приемането ни в Шенген била липсата на реформа в българските служби.
И да допълниш, че австрийците ти били казали това. А после същите тези австрийци да кажат от центъра на София, че горното е лъжа.
За мен вече е напълно безспорно, че Кирил Петков е един болен човек. Човек, който спешно се нуждае от лечение, но при всички положения трябва и спешно да бъде отстранен от всякакво участие в политическия ни живот.
Петков е заплаха. За всички. Нещо повече – Кирил Петков е откровена заплаха за националната сигурност на България.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
