Валерия Велева: Слави се изсули, обслужи Борисов и закопа Радев

Валерия Велева: Слави се изсули, обслужи Борисов и закопа Радев

Лидерът на „Има такъв народ“ Станислав Трифонов буквално се изсули от политическата отговорност, с която го натовариха половин милион българи – обяви, че ще върне проучвателния мандат за съставяне на правителство в мига, в който го получи от президента Радев.

Разбира се, това бе очаквано. Всички индикации след изборите на 4 април показваха, че пръкналите се за една нощ като политици сценаристи от „Шоуто на Слави“ са твърде далеч от политическите реалности, а поведението им – смесица от високомерие, дилетанщина, просташки език и отказ от какъвто и да е диалог – не може да роди нищо смислено за държавата.

Конституцията изисква и втората по големина парламентарна сила да излъчи кандидат за премиер, на когото държавния глава да връчи мандата. И Слави го посочи… световния шампион по шах Антоанета Стефанова. Без никаква логика, камо ли политическа. Просто си избра едно популярно име, носителка на световни титли, за да скрие зад нейния имидж огромния си политически провал. Със същия успех можеше да посочи и някоя от гимнастичките ни – шампионки. С оглед на политическата му импотентност отказът на Слави беше единствено възможният.

Това го прогнозирахме преди две седмици. Още тогава написахме, че Трифонов ще хвърли кърпата с мотива, че не му достигат гласовете, защото отказва да приеме подкрепата на партии, пред които е издигнал червени линии. Истината обаче е друга – егото му не знае как да води диалог, което в политиката е основно изискване. Не може да си фантазираш парламентарно мнозинство от чисти и невинни политици и с липсата му да оправдаваш политическото си безсилие. Беше ясно, че властта ще се търкулне и ще спре пред „Има такъв народ“. Е, днес се оказа, че може и да „Има такъв народ“, но няма такъв мандат, защото няма такива политици. Шоуменът нито може да състави кабинет, нито да управлява държава.

Изборите на 4 април го натовариха с отговорности, които той не е в състояние да понесе. Просто няма капацитет, не е по силите му. Разминаването между „аз искам“ и „аз мога“ е отчайващо. Тази реалност ражда днешния драматизъм на политическата сцена у нас.

Слави Трифонов излъга половин милион българи.

За пет дни, откакто работи парламентът, партията му ИТН, пратена да „изчегърта“ статуквото, се отказа от всичките си гръмки обещания: от мажоритарния вот, от електронното гласуване, отказа се да намалява броя на депутатите до 120 души, отказа се дори да направи опит за съставяне на правителство.

Наруга БСП и ДПС – партиите, които му предложиха подкрепа, като „вредни, алчни и доказано компрометирани“.

И се подигра на президента Радев, който от събота обърна плочата за служебен кабинет и изрично настоя за намиране на изход от кризата чрез „редовно стабилно“ правителство. Трифонов или не разчете този политически знак, или умишлено го загърби, като избърза със заявката, че ще върне мандата, и то веднага. Така постави Радев пред необходимостта процедурата за втория мандат да приключи за 2-3 дни, вместо за 7-10, скъсявайки времевата възможност на парламента да направи съществени промени в Изборния кодекс.

В дните между Великден и Гергьовден ще стане ясно, че и третият мандат също ще е без успех и това скорострелно ще съкрати живота на 45-ото Народно събрание – нещо, от което Радев бягаше.

Така менторът на Слави Трифонов ще се изправи пред бездната „служебен кабинет“ – без актуализиран държавен бюджет; без пари за ковид-компенсации; без средства за добавки към пенсиите; с блокирана от мораториума администрация, в която няма да може да направи никаква рокада; без коригиран План за възстановяване и развитие и без възможност за взимане на заеми – изрично добавено в мораториума от парламентарното торнадо Мая Манолова.

На всичкото отгоре, по волята на новия парламент, Радев ще трябва да назначава новата ЦИК, да провежда избори с изцяло машинен вот, без да има 100% наличност на машини и да провежда избори по нови правила с разкапана изборна администрация. Изборният батак отсега се вижда, капаните са заложени, а цената ще я плаща президентът.

И всичко това му се стоварва за „награда“ от новите партии, които Радев старателно дундуркаше от лятото на 2020 година, а юмрукът „Мутри, вън“ по всичко личи, че ще се върне като бумеранг срещу този, който го вдигна. На практика тези, които Радев създаде като политическа сила срещу ГЕРБ, с цел и да се отслаби БСП, се обръщат срещу него и го закопават. Както сочи историята – децата изядоха бащата.

Към дертовете на служебния кабинет трябва да прибавим още два съществени фактора. Първо, войната, който се задава на 800 км от границата ни и натискът, на който ще бъде подложена България, а Радев ще трябва да реагира в условията на отсъстващ парламент – какъвто и ход да предприеме, ще бъде подложен на критика. Второ, точно през юли, в отсъствието на редовно правителство,трябва да се проведе любимата на президента анти-руска инициатива „Три морета“, за която той изрично настояваше, въпреки предупрежденията, че това не е най-удачното време.

Да не забравяме и, че ще се активира натискът на задокеанските ни партньори час по-скоро да отворим вратите на РС Македония към ЕС. Президентът ще бъде притискан за позиция и за Навални, и за шпионските скандали.

Радев осъзнава каква тежест изведнъж му се стоварва и затова в последните дни го удари на молба към политическите сили в парламента чрез диалог да намерят път за съставяне на „редовно стабилно“ правителство поне до Нова година, за да не носи той тази отговорност.

Слави обаче буквално го прецака. Президентът вече няма никакви механизми да спре връхлитаща ни политическа криза, съчетана с икономическа, здравна и социална, която ще се развихри по време не неговия кабинет и негативите ще се запишат и на неговата сметка. В годините назад Радев многократно показваше, че иска управлява реално, да държи лостовете на изпълнителната власт – ето, сега съдбата му ги дава в ръцете, но това няма да му донесе никакви дивиденти. Нещо повече – ситуацията е толкова драматична и без изход, че в нея ще се изпарят и шансовете му за втори президентски мандат.

В същото време Трифонов връща Борисов на бял кон – с неадекватния начин, по който се отнесе към мандата и с поведението на партиятеа му „Има такъв народ“. По-скоро не му дава възможност да си тръгне. Политическите гафове на Трифонов стабилизираха Борисов и ГЕРБ. В парламента депутатите на все още управляващата партия са адекватни, те са като на бойно поле и реагират на всеки грешен ход на аматьорите.

Това е толкова видимо,че някои политически анализатори започват да съзират договорка между старите авери Слави и Бойко. Дали я има или не, може само да гадаем. Но към момента печелившият от фантазиите и политическите действия на Трифонов е само един – Борисов, който се върна в играта.

А България остана там, където беше на 4 април.

Валерия Велева

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.