Ако реалната инфлация, цените и липсата на инвестиции останат на сегашните нива, политическата стабилност ще бъде само илюзия
Политическата сцена в България ще продължи да бъде арена на драматични решения и изкусно изработени стратегии, които рисуват бъдещето на страната с противоречиви щрихи.
Последните събития около бюджетната политика разкриват една тревожна реалност. Амбициозните обещания за повишаване на заплати и пенсии, гласувани в Народното събрание, пряко застрашават основополагащ икономически приоритет на страната – влизането в Еврозоната.
* Бюджетната математика: сблъсък на амбиции и реалност
Анализът на последния вариант на проектобюджета за 2025 г. показва значителни несъответствия между разходите и приходите, посочиха редица икономисти. От една страна, разходната част е натоварена с тежки обещания – увеличение на пенсиите и заплатите – които целят да успокоят социалното напрежение.
От друга страна, приходната част разчита на оптимистични прогнози, които не отразяват напълно икономическите реалности и рисковете от забавен растеж и по-слаба събираемост на данъците.
Формалното условие за влизане в Еврозоната – дефицит, който не надвишава 3 % от БВП – изглежда невъзможно за постигане при настоящите обстоятелства.
Липсата на фискален резерв и всеобщото нежелание за повишаване на данъците само усложняват задачата. В този контекст, очаквам новото правителство да предложи реалистичен бюджет със 7-8 % дефицит, а перспективата за въвеждане на еврото вероятно ще се изправи пред дългосрочно отлагане.
* Политическа стратегия: Борисов и реториката на избора
Лидерът на ГЕРБ, Бойко Борисов, ще съзре в създалата се ситуация възможност да извлече политически дивиденти. Според мен той ще се позиционира като защитник на интересите на „обикновения българин“, поставяйки националните социални приоритети над изпълнението на следващата крачка към европейската интеграция. Реториката му вероятно ще акцентира върху това, че той сам е стартирал процеса за членство в Еврозоната, но сега се налага да избира между еврото и желанието на мнозинството български граждани.
„А на мен народът ми е по-мил!“, вероятно ще каже Борисов. И тази позиция не само ще затвърди лидерските му позиции в собствената партия, но и ще му осигури подкрепа сред избирателите на по-консервативни и евроскептични партии като „Възраждане“. В същото време, този ход може да ознаменува потенциалния старт на неговата кампания за бъдещите президентски избори.
* Икономически и социални последствия
Отлагането на влизането в Еврозоната ще предизвика неодобрение сред българските банкери, които виждат въвеждането на общата валута като шанс за растеж и по-голяма конкурентоспособност на финансовия сектор. Но какво от това? Реакцията на банковите среди и техните говорители няма да намери широка обществена подкрепа. Масовият избирател, въпреки зависимостта си от банковата система, остава скептичен и дори подозрителен както към нея, така и към преминаването от лева към еврото.
В същото време, отложеното членство ще затрудни модернизацията на икономиката. Потърпевши ще бъдат дребният и средният бизнес, които вече се борят с нарастващата инфлация и липсата на чуждестранни инвестиции. Забавеното благоустрояване и предстоящото поредно свиване на капиталовата програма, за да стигнат парите за социалните плащания, ще задълбочат структурните проблеми на страната, оставяйки я в порочния кръг на забавено икономическо развитие.
* Сблъсък на властови амбиции
Политическият пейзаж у нас остава динамичен и изпълнен с напрежение, въпреки временното затишие след съставянето на редовно коалиционно правителство, оглавено от Росен Желязков. Борисов ще използва ситуацията, за да засили влиянието си. Но така ще влезе в директен конфликт с президента Радев, чийто политически капитал не само не е изчерпан, а в несигурните времена към него се трупат и допълнителни дивиденти. Сценарият за бъдеща драматична рокада, при която Борисов става президент, а Радев – премиер, започва да звучи все по-реалистично.
Но тези иначе атрактивни политически игри не биха имали никакво практическо влияние върху добруването на българите, ако страната продължава да се сблъсква с нерешими икономически проблеми. Ако реалната инфлация, цените и липсата на инвестиции останат на сегашните нива, политическата стабилност ще бъде само илюзия, а народното недоволство – неизбежност.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
