когато поради липса на обществена съпротива и наличие на масово примирение глупави хора крадат всичко, а после превръщат откраднатото в още по-глупави неща повярвали си, че откраднатото ги е направило умни и гениални.
С крадени камари от пари от пребити и насилвани клетници (българите), които се съчетават с “интелект” от Chat GPT се получава точно едното нищо, което се разполага в нищото под дъното – #България сега.
Когато умножаваш по “нула” ще получаваш винаги нула.
Путинизацията насложена върху мутроварваризацията с Борисов, Пеевски и Радев е точно път в нищото – пропадане под дъното.
Много хора си мислят, че могат да се спасят поотделно, но това няма да стане – всеки ще плати цената за колаборацията си, както и за ориенталското келеперджийство с горните.
Светът ври и кипи след 30 години левичарски плиткоумия и инфантилизъм, които доведоха до възраждане на диктатури и създаване на нови диктатори – Путин не падна от небето, а беше проспан от западните левичарски високомерни елити през 1999 година.
Нещо като Хитлер през 30-те преди 90 години и после 50 милиона мъртви, като част от тях в адов Холокост.
Тъпотата е смърт, не просто глупост.
Същото е да не правиш нищо срещу всичко казано по-горе.
Казвам всичко това не да “обяснявам” света докато седя на дивана и пия кафе като фейсбук всезнайко, а защото наистина сме загазили.
Управляват ни рядко крадливи, корумпирани и най-важното рядко глупави хора – това е много, много опасна комбинация, ако прибавим, че сме ориенталци по култура и склонни да заменяме правилното с лесното.
Обществото ни е пред срутване и само членството ни в ЕС ни крепи на крака, но това няма да е достатъчно накрая.
Спешно по-умните българи трябва да осъзнаят, че са заплашени бъдещите им поколения, ако не се вземат в ръце и не отстранят глупавите нагли поскомунистически и русоробски престъпници заграбили парите и с това всяка власт в #България.
Коментарът на автора е публикуван на неговата фейсбук страница
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
