Гледам, слушам и се смея с глас.
На първия план са т.нар. политически лидери, които, вършейки разни неща, все в името на българите и България,
се опитват неуспешно да ни накарат да забравим, че сме бедни, че нямаме качествено и достъпно здравеопазване за всички, че образованието ни се срива под напора на сороските НПО-та, които настояват децата ни да учат променената история и зелените щуротии, че социалната работа е оставена на зле платени и немотивирани хора за сметка на щастливо обикалящата по студия и по света социална министърка и още и още от този род хубави неща.
Хора без чест и достойнство ни разиграват и мислят, че им вярваме
Вторият план, обаче, за мен е по-интересен.
Запенени и неуспяващи да си сменят кАстюНчетата и роклетата анализатори и анализаторки, които се налага в движение да се ротират и самоопровергават за необходимостта от стабилно правителство, хахахаха, и се чудят на кой Бог, пардон, на коя ясла да застанат, не знаейки къде ще има повече зоб поне в краткосрочно бъдеще. Същите дертове имат и т.нар. независими журналисти.
До вчера миеха краката и пиеха водата на едните, сега не знаят кому метан да сторят, в чий скут да седнат за мазното турско кафенце. А хич не искат да се отказват от него. Съжалявам ги тези хорица.
Водят се уж четвърта власт, а всъщност са първи слугинаж. Мили момичета и момчета, пазете си достойнството. То е „стока“, която с пари не се купува. Най-удобната възглавница е чистата съвест.
Зная го от личен опит. Намирам взетото от мен решение през м. юни миналата година след едно участие в бТВ в сутрешния блок, да се самоуволня от позицията на набеден анализатор, за най-умното, разумно и навременно, което съм вземала в живота си.
Ще дам непоискан съвет на „колегите“ анализатори – направете същото и ще се почувствате отлично. Абстиненцията ще ви мине за не повече от 3-4 дни. А към „независимите“ журналисти – направете същото. Имате нужда, изхабени сте, а и е много мъчително да ви гледа човек как се гърчите в стремеж да угодите на всички.
Хубав ден!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
