Гоненето на мутрите и истинската битка

Единственият смисъл, който може да произтече от предстоящите парламентарни избори, е деконструкцията на партията-държава ГЕРБ.

Всичко останало би било не само пренебрежимо и незначително като политически резултат, но и означава оставане в блатото на българската неспособност за произвеждане на смислено обществено-политическо действие. И да, точно сега всичко друго извън тази тема са празни приказки, ялово гонене на Михаля или очакване на Годо – кaкто ви харесва.

Единодушно социологическите проучвания в навечерието на предизборната кампания показват едно и също – ГЕРБ ще бъдат преизбрани за пореден път. Опозицията е нахъсанa, но разпокъсана, а нейните напъни да гони „мутрите вън“ вече не са нищо повече от бой между петли и хвърчане на перушина под виковете на рехава публика, пръсната в малобройни групички. Нито една извънпарламентарна партия не е в състояние да бутне ГЕРБ дори на сантиметър от статуквото и властта.

Борисов не може да бъде поместен ей така от нито един от демонстриращите мускули малки играчи. От нито един. Колкото е разпокъсана опозицията, толкова е обединена и непоклатима партията-държава. Тя е пуснала своите здрави корени на всички нива в местната и държавната власт и е подсигурила препитанието на повече от един милион свои хора из всички администрации в страната. Армията на партията-майка е единна и непоклатима, убедена и мотивирана да запази препитанието си и да целува ръката на Този, който й я осигурява. Тук няма обществен идеал, няма стремеж към национален просперитет, няма нищо, освен келепир. Това е преобладаващият манталитет у българите и той е изграждан от векове. Шепата жертвоготовни борци, чийто опълченски подвиг на връх Шипка преди дни празнувахме лицемерно, намирайки се в пропастта на съвременната си историческа несъстоятелност, е просто блед колективен спомен, чиято значимост е изпразнена от съдържание и от автентична приемственост.

На 4 април срещу склонното към социална апатия българското население ще се изправи армия от един милион държавни хрантутници (моля да ми простят изключенията!), водени от своите благодетели, които са им позволили да седнат на държавната софра. Разпокъсването на скалъпената „опозиция“, състояща се от шоумени-чалгари, бивши и настоящи умно-красиви нарциси или „патриотични“ патерици на ГЕРБ, както и от надъхани площадни хамелеони, е добре планирано действие, осъществено простичко и успешно.

Бройките, които не достигнат за формирането на мнозинство и за съставянето на кабинета Борисов-4, ще бъдат напазарувани на парче, без никакъв проблем. Привличането на бившата координаторка от партията на Слави Трифонов за водач на листата на ГЕРБ във Видин е само малкото и безобидно показно за големите следизборни разпродажби, промоции и сеири, които, бидейки основното съдържимо на телевизионната помия, ще разнообразяват хроничната скука на народонаселението и за кратко ще изместят темата за пандемията и кръчмите.

От всички тези, едновременно стари и нови играчи, няма нито една автентична нова партия, която да предоставя ясна управленска визия за страната и да привлече критична маса от гласоподаватели.

Най-абсурдното в този провинциален роден водевил е, че трета политическа сила в бъдещото Народно събрание ще бъде партията на шоумена Слави Трифонов. Нямайки умствения капацитет да проумее разликата между чалгата и политиката, голяма част от затъпялото попфолк население в нашата балканска територия ще вкара идола си в „Голямата“ игра, за да повдигне сринатия до дъното рейтинг на парламента с шоу елементи и да го превърне в третокласен скеч, писан от неуморните и творчески продуктивни сценаристи.

Истински тъжното е, че знакови медици и експерти, които набраха огромна медийна популярност по време на Ковид кризата, бяха успешно подлъгани да влязат в политическа употреба.

Не само скандалният д-р Атанас Мангъров (АБВ), но и умереният и поддържащ курса на властта за справяне с кризата д-р Александър Симидчиев (Демократична България), и невероятният мой фаворит – имунологът от БАН проф. Андрей Чорбанов („Има такъв народ“ – Боже мой, просто не е истина!…), се подхлъзнаха жестоко на поставената пред всеки един от тях динена кора и със своята популярност ще откъснат още парчета живо месо от гласоподаващия корпус, за да неутрализират напълно и да смачкат единствената политическа сила, която има реален шанс да обърне играта – БСП.

Именно това е политическата реалност, а всичко друго е хляб и зрелища.

И лъжепатриотите, и т.нар. десни, и АБВ се изредиха да бъдат патерици на ГЕРБ във властта. И ще бъдат отново и отново, щом се налага, или ще претендират за собствен мандат, който е невъзможен и по най-простите сметки на аритметиката.

Факт е, че единствените, които не са били в коалиция с ГЕРБ, са БСП, и този политически курс е неотменен в последните няколко години, тъй като е наложен категорично от Корнелия Нинова. Всички вътрешни елементи в столетницата, работещи за коалиция с ГЕРБ, бяха неутрализирани, вкл. хайверената левица от ПЕС. Членовете на този вътрешен клуб в БСП направиха и невъзможното, за да разкъсат партията отвътре и ще продължават да го правят до последен дъх.

Днес БСП е съвсем прилична, класическа лява партия, която се разграничава ясно и последователно от разгула и безумията на съвременния ляв либерал-фашизъм, налаган от глобалния корпоративен елит в колективния Запад. Умереното консервативно поведение на БСП по отношение на малоумната джендър идеология (чрез недопускане на Истанбулската конвенция в България), призивите за осъществяване на политики, следващи националните, а не глобалните интереси (последен пример – настояването за преговори с Русия за ваксината Спутник-V), заявените намерения за безусловно спиране на безумията в образованието, които подменят историята и културата и осакатяват умовете и душите на нашите деца – тези и доста други последователни действия поставят категорично БСП в центъра на политическия спектър „ляво-дясно“ и я разграничават от лявата тоталитарна диктатура, която се завихря неудържимо в глобалния Запад.

Наскоро публикувах по-подробни анализи по въпроса доколко десницата у нас и по света въобще е „дясна“, след като на практика тя изпълнява програмата на левия либерален тоталитаризъм.

Става въпрос за прегрупирането на световните политическите елити по оста либерализъм-антилиберализъм, което е другото име на опозицията краен глобализъм-национални държави. Днес заключеното по домовете си световно стадо умело и вещо се насочва в реално време към новия световен ред, който в същността си представлява новия глобален комунизъм.

Мислете без фиксации и пристрастия. Историческият момент и у нас, и по света е наистина важен.

Старите клишета за ляво и дясно работят в полза само на тези, които ни вкараха в дигиталната кошара на пълен и повсеместен контрол и вече свободно артикулират намеренията си за глобално управление на свръхбогатия 0,1% – глобалният финансов и технологичен елит.

Колкото и да е парадоксално, в момента единствената партия с умерено културно-цивилизационно консервативно поведение у нас, съчетано с визия и програма за последователни социални политики, е БСП. Всички други, наричащи се десни или консервативни, пеят и врякат в хора на крайния ляв либерализъм.

Наблюдавам от няколко години как Корнелия Нинова придвижва идеологически БСП от крайното Ляво към Центъра и как се стреми да постигне златната среда в политическия спектър. Точно това показват действията, а не просто думите й, в последните 5 години.

Но най-важното – независимо дали ни се иска или не, БСП днес е партията, която може реално да обърне играта на ГЕРБ. И това са железните факти, извън всякакви пристрастия, с придържане към простата аритметика.

С днешна дата евентуалната победа на БСП е единствената ефективна обща стратегия за напускане на зоната на комфорта от страна на ГЕРБ, чиито членове и фенове припознават лидера си Борисов като доживотен победител.

Но не става въпрос само за напускане на комфорта, а за удар в огромното туловище на октопода, който е задушил в мъртвата си хватка цялата държава в продължение на 11 години и е представляван пред България и пред света от полуграмотни, хитри тарикати. Всичко друго, което можем да постигнем като държава и общество, е след падането на ГЕРБ – с цялото многообразие и раждането на нови политически субекти.

Преди да се случи това обаче, усилията ни за промяна винаги ще бъдат напразни и ще копаем още и още в дъното, губейки безценното историческо време – особено на фона на случващото се в глобален мащаб.

В тази връзка, вместо да се самоиздига за президент и да се заиграва с умно-красивия и ляво-либерален сектор, който все още нарича себе си „десен“, Румен Радев беше длъжен да преустанови странното си дистанциране от легитимния лидер на БСП Корнелия Нинова, избрана като него самия в преки избори, и да изчака търпеливо своята номинация от социалистите след 4 април, а не самосиндикално да обявява кандидатурата си за втори мандат и пост фактум да притиска за подкрепа партията, която преди 4 години го изстреля на Дондуков 2. Някак си не е хигиенично и работи срещу БСП. А дали е морално и етично, оставам на читателите да преценят сами.

Убедена съм, че този текст ще предизвика у вас реакции от „Осанна!“ до „Разпни го!“. И все пак, преди да извикате едното от двете, аз ви съветвам да преброите до 10 и да помислите със собствената си глава, ако това е възможно.

Може би няма нужда да споменавам отново, че пишещият тези редове е умерено консервативен десен човек. Но все пак го споменавам, защото част от разбирането ми за Свободата е преодоляването на клишетата и предразсъдъците, които ни правят слепи за истински случващите се процеси. Особено когато тези клишета са част от пропагандата и действията на световната либерална клика и нейните местни слуги.

Не знам какво е във вашите глави, но в моята винаги ще кънтят думите на един млад мъж от социалните мрежи, когото не познавам лично: „Свободен е онзи, който живее под натиска на дълга да осъществява онова, което има Смисъл.“