Държава на абсурда: Не можете да дишате? Плащайте си сами кислорода, ако искате да сте живи

Държава на абсурда: Не можете да дишате? Плащайте си сами кислорода, ако искате да сте живи
Пореден абсурд разтресе пациентите у нас – този път нуждаещите се от кислородолечение.

Това са пациенти с дихателна недостатъчност, рехабилитиращи се след респираторни заболявания, хора с ХОББ и прочие, на които Здравната каса (макар и с нов директор – б.р.) отказа за поредна година да плаща за кислородотерапия в домашни условия.

Новината съобщи специализираното издание clinica.bg, като се позвовава на председателя на секцията за редки болести към Националната пациентска организация Наталия Маева.

Този път причината за отказа на фонда да реимбурсира лечението е становище на Експертния съвет по пулмология и фтизиатрия към НЗОК.

Кислородотерапията е нужна за доброто качество на живот на пациентите с хронична дихателна недостатъчност. Терапията обаче не се поема от здравната каса и пациентите са принудени да си я плащат сами години наред.

Един стационарен апарат за кислородотерапия струва между 2400 и 3200 лв., а мобилните са над 5 хил. лв. Отделно са разходите за поддръжка и консумативи. Един стационарен кислороден концентратор, например, струва 100 лв. на месец.

След редица усилия от страна на пациенти и медици, здравната каса беше на път да включи кислородотерапията в списъка с помощните средства за хора с увреждания и да започне да я финансира от тази година. Това обаче пак няма да стане.

В писмо от Експертния съвет по пулмология и фтизиатрия към НЗОК лекарите обясняват, че не са съгласни, защото техните пациенти не са хора с увреждания.

По-нататък медиците заявяват, че темата е много важна за тях и разчитат касата да намери решение на проблема. Така се спира реимбурсацията, която предлага НЗОК, а алтернатива няма. Това отново оставя пациентите без финансиране.

Писмото е подписано от проф. Диана Петкова, проф. Даниела Петрова, доц. Денчо Османлиев, доц. Явор Иванов и доц. Владимир Ходжев.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.