Та това една от най-светлите дати в българската история. Обагрена е в кръв, надежда и свобода. Тогава по стар стил избухва Априлското въстание, нашият висш порив за свобода.
Трагичният завършек на въстанието е и заявка пред света, че българите няма повече да търпят чуждо владичество.
По данни на руските консули на българска територия след Руско-турската война от 1828-1829 г. над 120 хиляди българи са дали живота си в предишните войни на Русия с Турция.
Това са българи, участвали доброволно в руските военни кампании – около десет на брой преди да дойде ред на „нашата война“, завършила със Санстефанския договор. В тези войни независимост извоюват/получават Гърция, Сърбия, Румъния, Босна и Херцеговина и пр. Но не и България. Това трябва да се знае и помни.
В доклади на руски дипломати и руски шпиони до император Николай I, а след това и до Александър II се твърди, че само за първите трийсетина години от XIX век в избухнали регионални бунтове и въстания в българските земи, са загинали над 180 хиляди души, в това число и мирно население.
Априлското въстание коства още 30 000 жертви.
Свободата не ни е дар. Струва главите е кръвта на хиляди достойни българи и невинни жертви.
Два примера.
Национален празник на Гърция е датата на избухването на въстанието през 1821 г. срещу османското владичество.
Започва Руско-турската война от 1828 – 1829 г., завършила с Одринския мирен договор, с който Османската империя признава независимостта на Гърция. Големият гръцки журналист Константинос Левидис пише: „Българи пълководци начело на българи доброволци се сражаваха заедно с гръцките герои в свещената борба за отечеството и свободата…“
Денят на сръбската държавност е национален празник на Сърбия, който се празнува на 15 и 16 февруари.
Празникът чества Първото сръбско въстание от 1804 г., когато в село Орашац започва борбата за освобождение от османско робство. Забележете: днес Сърбия е единствената държава на Балканите, която по някакъв начин подкрепя Русия, но не чества договора от Букурещ между Русия и Турция от 28 май 1812 г., с който Турция признава автономията на Белград, последван по-късно от независимостта на Сърбия.
Нека не забравяме, че хиляди българи са участвали активно, а много от тях са дали живота си по време на гръцките и сръбските въстания.
Време е за преосмисляне на важните дати от родната ни история.
20 април е началото на българската свобода. 20 април е национална революция. Той създаде и привременното българско правителство. А Георги Бенковски е всепризнатият главен апостол, двигателят на бунта. Априлското въстание е българската Голгота.
Какво общо има служебният премиер Димитър Главчев, споменат в заглавието, с онези бунтовници от април 1876 година? краткият отговор е: Нищо.
148 години след априлската епопея се пръква човек на несъразмерен за неговите възможности пост, който се опитва да сглоби нещо като правителство, но прилича повече на „пате в кълчища“. Един ден иска смяната на външния министър Стефан Димитров с Даниел Митов. След остра критика на Димитров от Бойко Борисов, разбира се.
Следват смешни пируети като репликата на Борисов, че Митов сам се предложил за поста и било съвпадение, че Главчев се спрял тъкмо на него. После пък Митов се отказа от поста. Президентът отказа да подпише указ за смяната. Главчев се изтъпанва пред журналисти и заявява как бил забравил, че Митов е зам.-председател на ГЕРБ… Междувременно Главчев поисква смяна и на земеделския министър Кирил Вътев.
Ден и половина по-късно, в Козлодуй Главчев хвърля „бомба“ пред репортери, че предложил на президента Радев той, Главчев, да поемел и външно министерство. Има самочувствие, не може да му се отрече.
В едно интервю преди време Лили Иванова бе казала по повод заливащите ни шоута за изпълнители и таланти, че преди да излезе на сцената, човек трябва да се погледне в огледалото и да помисли дали там му е мястото. Цитирам по смисъл.
Борисово-Главчевите шмекерии издават политическа нищета. За самооценка да не говорим, тя все пак е част от интелигентността.
Въображението може да ни подскаже, какво би сторил Бенковски (знаел 7 езика…), ако до него се навъртаха персони като Главчев и Борисов. И би било справедливо.
Затова и бе предаден… Не го разбраха тогава. Още не го разбираме. Нищо не научихме за 148 години, които ни делят от онези трагични и величествени дни.
Затова 20 април няма скоро да стане национален празник. Защото искаме да се прекланяме и да сме зависими от някой спасител.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
