Българката Пенка Кунева е сред малкото жени-композитори в Холивуд. Пише и оркестрира музика за филми, видеоигри, телевизия.
През 2015 г. издаде своя втори авторски албум „Жената астронавт“ (The Woman Astronaut), който получи Hollywood Music in Media Award – престижна награда за музикално творчество, предназначено за широк кръг слушатели.
Пенка Кунева е в САЩ повече от две десетилетия. Родена е в София, където завършва Националното музикално училище и Националната музикална академия. Композира от дете – музика за детски програми, за театър, пантомима, песни, инструментални пиеси и др. Решава да продължи обучението си извън родината, мечтае да попадне в различна творческа среда и да получи повече знания за модернизма и други съвременни направления. Пенка е първият докторант по композиция в историята на университета „Дюк” – САЩ.
Завърших НМА през 1990 г. – разказва тя. – След това получих от „Дюк” пълна стипендия. Това беше добре, защото нямах никакви пари – заминах за Щатите със 150 долара. В университета попаднах в прекрасна атмосфера, която стимулираше младите композитори да търсят своя облик, своя собствен натюрел. По онова време се увличахме от постмодернизма – тонална музика, която съчетава елементи от източните и западните традиции, нови и по-стари направления. Нашата „звезда” беше холандският композитор-постмодернист Луи Андрийсен. Тогава написах много опуси тонална музика. Завършвайки образованието си в „Дюк”, аз се изправих пред въпроса каква творческа посока да избера. Трябваше да намеря истинското отражение на моята същност. Винаги ми е било интересно да създавам музика към визуални изкуства – театър, балет, кино, а сега и видео игри. Освен това обичам да работя с креативни хора. Това „отваря” моето въображение. Реших, че ще пиша музика за филми, това беше моя мечта.
И успява. В началото – без финансови средства, без необходимите контакти, но с много талант и всеотдайност. Днес я наричат „един от най-уникалните и най-талантливите професионалисти сред композиторите в жанра”.
Тя е и първата жена в цялата история на Холивуд, заемаща позицията главен оркестратор във филмови продукции с бюджет над 100 милиона долара. Популярните заглавия на киноленти и видеоигри, към които е писала и оркестрирала музика са десетки.
Сред тях са филмите „Елизиум”, „Играта на Ендър”, „Матрицата”, „Карибски пирати”, „Трансформърс” и др. Както и игрите „Принцът на Персия – Забравените пясъци”,World of Warcraft… Списъкът наистина е дълъг. Много са и наградите, отличили творчеството й – голямата награда на Конкурс за млади композитори – Токио, а в САЩ – „Аарон Копланд”, Sundance, Independent Music Award и др.
Пенка е била ментор на десетки млади композитори и продължава да ги подкрепя в професионалните им опити. Талантливата дама е убедена, че е получила своя шанс отвъд океана заради доброто академично образование в България и богатата си музикална култура. Тази музикалност е изграждана у мен от най-ранно детство. Помня майка ми имаше една плоча, прослушвана стотици пъти – Святослав Рихтер изпълнява Концерт за пиано в ла минор от Григ. Слушах, представях си различни картини и плачех от вълнение. Бях на 6 години. Незабравимо! Според мен емоционалната връзка с изкуството е много важна. Образованието, което получих в Музикалното училище и Академията в София, беше много сериозно. Учехме задълбочено оркестрация, история на музиката, теоретичните дисциплини. Всичко това ми даде много добра професионална основа, оценена високо от работодателите ми в Холивуд.
С България е свързан до голяма степен и новият албум „Жената астронавт”. Пенка го определя като кулминация на своите творчески идеи, които носи в себе си от най-ранните си години. „Създадох тези пиеси, за да се развивам като творец, а също, за да „деконструирам“ своите музикални спомени от детството, от България, от целия ми живот“ – споделя още тя. – Всеки творец има такива „илюминации“ – виждаш или чуваш нещо и то остава в теб, провокира въображението ти. Исках музиката да бъде автентична, истинска.” / patrioti.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
