Четири континента, десетки компании и инвестиционни фондове и държавни облигации от Чили до Индонезия и Филипините – така накратко изглежда картата на инвестициите, които универсалните пенсионни фондове правят с парите ни за втора пенсия.
Към 30 юни 2022 г. десетте фонда управляват 15,846 млрд. лв., което връща спестяванията на нивото отпреди година въпреки внесените междувременно осигуровки.
Намалението на нетните активи за половин година е близо 897 млн. лв., а брутните постъпления от вноски за първото полугодие на 2022 г. са 931,283 млн. лв. За сравнение – през декември активите бяха 16,743 млрд. лв. Още през януари обаче на световните борси започна да се усеща кризата, която се задълбочи с началото на войната в Украйна. 6 от нашите фондове са с отрицателна доходност за юни 2020 – юни 2022 г., като най-големият спад е до -2,29.
Сривът в активите се вижда и в натрупаните средства в индивидуалните партиди. В края на юни 2022 г. средната сума 8 партидите, в които е направена поне една вноска за последните 12 месеца (т.е. това са актуално действащи партиди), е 5443,45 лв. – с 362,22 лв. по-малко, отколкото е била в края на декември 2021 г. (5805,67 лв.) въпреки междувременно внесените осигуровки.
Всеки осигурен е внасял средно 82,64 лв. месечно за втора пенсия, показват данните за първите шест месеца на годината. За сравнение – през 2021 г. средната месечна вноска е била 71,95 лв. Усреднените данни се посочват официално в статистиката на КФН, но винаги с предупреждението, че обстоятелствата при всеки осигурен са индивидуални – партидата зависи от периода на осигуряване, размера на осигурителния доход, пенсионния фонд и пр.
Какво трябва да знаем за кризата
По закон вложеното от осигурените в универсалните фондове е гарантирано. Ако към момента на пенсионирането в индивидуалната партида има по-малко средства от брутния размер на преведените осигурителни вноски за лицето, то партидата ще бъде допълвана до този размер. Т.е. независимо от колебанията на пазара и резултата от инвестирането на средствата човек ще получи при пенсиониране най-малко това, което е внесъл през годините.
„Такива кризи сме имали и преди, но особеното сега е, че се събират доста негативни фактори“, коментира наскоро пред Дарик радио Даниела Петкова от УС на Асоциацията на пенсионноосигурителните дружества у нас. Тази многофакторна криза засяга всички инструменти, в които на фондовете е разрешено да инвестират – и акции, и облигации.
Петкова обаче успокои, че това е просто моментна оценка и отрицателната доходност все още не е загуба. „Загуби и печалби от инвестиции се реализират тогава, когато имаме сделки“, обясни тя. Петкова изтъква и още един благоприятен фактор – 2021 г. беше много добра за инвестициите, с до 5-6,5% положителна доходност, която осигурява „подложка“ За поемане на негативната корекция.
Къде са инвестирани средствата
Пред универсалните фондове има сериозни ограничения, които налагат консервативен начин на инвестиране на средствата. 51,78% от събраните във втория стълб средства са инвестирани в дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от държави или техните централни банки, от ЕЦБ, ЕИБ или международни финансови организации.
При един от фондовете делът на тези инвестиции достига даже 68,70%. Други 37,08% от средствата са вложени в акции, права и варанти. 8,69% е делът на корпоративните облигации, а инвестиционните имоти са съвсем малък процент -1,61%.
Преглед на инвестиционните портфейли на десетте фонда показва, че географската карта на инвестициите се простира от Чили и Колумбия до Япония, Индонезия и Филипините. Сериозен дял имат вложенията в САЩ, както и в страните от нашия регион.
Два фонда имат инвестиции в държавни облигации на Русия, като към 30 юни става дума за незначителни средства.
В „Съгласие“ сумата е 1,727 млн. лв. (0,11% от инвестиционния портфейл), като този фонд е успял да се освободи от по-голямата част от тази инвестиция – справка в отчетите показва, че към 31 декември 2021 г. руските държавни облигации са били за 7,467 млн. лв. и са представлявали 0,42% от портфейла на този фонд.
При другия фонд – „Топлина“, дълговите ценни книжа от Русия са на стойност 854 000 лв., или 0,40% от портфейла му.
„Съгласие“ има и държавни облигации от Беларус, като тук става дума за дългови ценни книжа, приети на регулиран пазар в държава-членка на ЕС. Те са на стойност 1,531 млн. лв., или 0,10% от инвестиционния портфейл към 30 юни.
Тук също има сериозно намаление спрямо края на 2021 г., когато беларуската инвестиция е била за 6,969 млн. лв., или 0,42%. Любопитно е, че този фонд се е освободил и от две инвестиции от същия тип, но от Украйна те са били на обща стойност 12,2 млн. лв. към 31 декември, а вече липсват в отчета за полугодието.
Иначе вложенията в акции и корпоративни облигации покриват широк спектър от най-известните световни компании, като в голяма степен фондовете следват обща политика и портфейлите им не се различават кой знае колко. Често срещани в отчетите са фармацевтичните компании, автомобилните производители, големите технологични гиганти, „вечните“ „Кока-кола“, „Пепси“, хитове като „Тесла“, „Епъл“, „Амазон“ и „Али Баба“.
От българските неизменни са „Градуе“, „Албена“, често се срещат ПИБ, Холдинг „Варна“, „Елана“, „Монбат“ и пр.
Първите пенсии – възможно най-бързо
Едва 723 българи получават някакъв вид пожизнена пенсия от Втория стълб, показват данните в края на юни. За шест месеца новите пенсионери с пожизнена пенсия са 454, а това би следвало да е основната цел на допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
От трите вида най-популярна е пенсията, която е комбинирана с период на разсрочено плащане (до определена възраст) и може да се наследява – получава се от 590 души. Най-малък интерес има класическата пожизнена пенсия без допълнителни условия – едва 16 души я получават. При нея няма наследяване.
Има и пенсия с гарантиран период на изплащане – получават я 117 души. При нея също има наследяване, ако получаващият я почине В рамките на този период (между 2 и 10 г.).
Средните размери на тези три вида пенсии обясняват избора на хората. Месечното плащане при пожизнената пенсия с разсрочено плащане е най-високо – 231,67 лв. Другите два вида са близки по размер – 70,37 лв. за класическата пожизнена пенсия и 63,62 лв. за пенсията с гарантиран период на изплащане.
Доста по-бързо се развива фазата на изплащане при Втория пенсионен продукт – разсрочено плащане. Повечето от пенсионерите с втора пенсия отговорят именно на условията за него – техните спестявания не стигат за пожизнена пенсия, но са повече от три минимални пенсии. Тук партидата трябва да позволява месечно плащане за избрания период, което да е между 15 и 100% от минималната пенсия.
За 6 месеца разсрочено плащане са поискали 4352 души, като с тях общо получаващите такива суми от специално създадените за целта фондове са 5936 души към края на юни. Най-предпочитаният срок на разсрочване е до 1 година – 3309 души са го пожелали. 2434 души получават разсрочено плащане за 1 до 3 г., а само 193 пенсионери са пожелали по-дълъг период на изплащане. Средният размер на месечното плащане тук е 314,87 лв.
Изборът на пенсионен продукт зависи в почти пълна степен от размера на натрупванията в индивидуалната партида, като всеки вид плащане е обвързан с минимална месечна сума, под която не бива да се слиза.
Отпреди настъпването на фазата на изплащане бе ясно, че за повечето от първите пенсионери на реформата спестяванията няма да стигат за пожизнен продукт. Партидите, които са по- малки от три минимални пенсии, се изплащат като еднократна сума.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
