До десет години затвор и глоба до 15 000 лева грозят всички, които организират нерегламентиран обществен транспорт на хора. Това прие на второ четене Народното събрание по предложение на ГЕРБ, предаде флагман.бг.
От БСП скочиха, че това засяга и споделеното пътуване
Който извършва обществен превоз на пътници без разрешение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейския съюз, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години, като моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, гласи едната поправка в Наказаталния кодекс (НК).
Когато обаче деянието е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, или чрез използването на неистински или преправен документ или на документ с невярно съдържание, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от 5 до 15 хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, приеха още депутатите.
Любопитен момент е, че поправката е предложена на второ четене от депутати от ГЕРБ, начело с Иглика Иванова-Събева, през заключителните разпоредби на промени в Кодекса за търговското корабоплаване.
Абсурдната ситуация предизвика остра реакция от страна на опозицията. Въпреки това управляващите в лицето на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ (ОП) защитиха изменението на НК и то мина с 84 „за“, 28 „против“ и 2 „въздържал се“.
Опозицията обясниха, че така приетите поправки засягат и споделените пътувания. ГЕРБ и ОП обаче не се съгласиха.
Иван Иванов подчерта, че приетите наказания превишават дори тези за убийство и призова текстовете да бъдат оттеглени, но от властта не се вслушаха.
Иглика Събева отговори, че мерките били одобрени от транспортния бранш.
Явор Божанков от БСП пък обясни, че използването на НК за борба с нарушения е „ядрена бомба“, което в случая не е адекватно.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
