Изнасяме въглища за ТЕЦ-овете в Сърбия и след това купуваме ток от тях, а нашите са на загуба заради „зелената сделка“

Изнасяме въглища за ТЕЦ-овете в Сърбия и след това купуваме ток от тях, а нашите са на загуба заради „зелената сделка“
България изнася въглища от „Мини Марица Изток“ в Сърбия, с които нейните въглищни централи произвеждат ток, който после ние купуваме.

Това съобщи Пламен Павлов, председател на Българската газова асоциация.

Тези въглища не могат да се реализират у нас за производство на електроенергия от „ТЕЦ Марица Изток 2“, защото към иначе евтината производствена цена на нашата въглищна електроцентрала се добавят въглеродни квоти и цената скача драстично нагоре. Затова за България излиза по-евтино да купува ток от въглищните централи на Сърбия, които използват български въглища, отколкото този на българските въглищни централи. Причината цената в Сърбия все още да е по-ниска е, че не е член на ЕС.

През миналата година от „Мини Марица Изток 2″ са изнесени 1,68 милиона тона лигнитни въглища с камиони и с железопътен транспорт до пристанище на Дунав и от там с шлепове са закарани в Сърбия, съобщи енергияйният експерт Пламен Павлов. ТЕЦ-овете в Сърбия са произвели ток и ние сме го купили, защото там няма такива квоти. Това е някакъв феномен на глупака, коментира Пламен Павлов пред „Труд“.

Себестойността на електроенергията, която произвежда ТЕЦ „Марица Изток 2“ без квотите, е под 45 евро за мегаватчас, тя е под цената на електроенергията от АЕЦ „Козлодуй“. Но с тези квоти, с които се унищожава възможността да се реализира електрическа енергия от ТЕЦ „Марица Изток 2“, виждаме какъв е резултатът – да бъде на загуба, да бъде поставена в ситуация да фалира.

От Българската газова асоциация настояват българското правителство и евродепутати да защитят националния интерес, а не този на европейските партийни семейства, в които членуват.

Българската търговко-промишлена палата и Българската газова асоциация започнаха инициатива за приемане на Пакт за енергийна сигурност и създаване на национален пазар на квоти за вредни емисии.

Това означава деполитизация и децентрализация на европейската система за търговия с квоти, т.е. тези въглеродни квоти ще се определят и купуват на национално ниво според вътрешните фактори във всяка държава. Така цената на квотите в България ще бъде много по-ниска и справедлива чрез създаването на пазари на квоти във всяка една страна.

Според Пламен Павлов България отдавна е въглеродно неутрална икономика. Това, че сме се струпали в големите градове и там е замърсен въздухът, не означава, че България като цяло се намира в същото състояние, обясни експертът.

Според него причините са няколко. Първо, българската природа е съхранена през последните десетилетия и в резултат на това нашата гора, нашата зелена система абсорбира много повече въглероден диоксид, отколкото можем да генерираме.

Второ, нашата неработеща икономика, не може да генерира такива количества въглероден диоксид, че природата да не може да ги абсорбира. Ние отдавна сме във въглеродно неутрална икономика. А с квотите, които българската индустрия купува от европейския пазар, ние дотираме европейските икономики, защото реално с високите цени на квотите не можем да бъдем конкурентноспособни.

Ако имаме наш национален пазар на квоти за вредни емисии, съвсем естествено е на този пазар да излязат квоти, които са в резултат на това, че нашата природа абсорбира и би трябвало тя да бъде оценена със съответното количество генерирани квоти.

Тогава ще видим съвсем друга картина, ще видим и доколко наистина грижата за природата е реална.

Защото да сте чули досега някой от тези пазари на емисии да е осигурил средства за възстановяване на гора или за някакви други мероприятия. Говори се само за ограничения, за санкции, но не и за стимули, не и за развитие на зелените системи, каза Пламен Павлов.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.