Защо Сотир Цацаров, а после и Иван Гешев мълчаха за изнесените от България пари, луксозни къщи и яхти на политици, магистрати и кметове?
Пази ли държавното обвинение информацията за тях или тези данни са приватизирани?
Къде потъват резултатите от всички проверки, поръчани или извършени от българската прокуратура, които така и не виждат бял свят?
По БНР вчера вицепремиерът Бойко Рашков заяви, че държавното обвинение бездейства за проверката на имоти и влогове в чужбина на 38 политици, магистрати и кметове, които не са декларирани в България и вероятно са придобити чрез корупция. „Висшият съдебен съвет (ВСС) има доста категорично поведение в подкрепа на главния прокурор не случайно. Прокуратурата има данни за магистрати от ВСС.
Там има материали за високопоставен прокурор и за неговата съпруга. Един такъв прокурор няма да поиска да се публикуват такива данни, защото ще възникнат въпроси и за него самия“, каза Рашков.
Той допусна, че данните, с които прокуратурата разполага, биха могли да се използват за натиск върху тези лица – или просто обвинението се стаява, за да си няма неприятности със силните на деня. По телевизия „Eвроком“ пък силовият вицепремиер обясни, че всъщност става въпрос не за 38 души, а за два пъти повече, но прокуратурата премълчала за половината от тях.
Всички пътища водят до прокуратурата
Притежанието на банкови сметки и имоти в чужбина не е престъпление, стига да са придобити легално, произходът на средствата да е ясен и да са платени данъци. В последните години много български граждани, които се страхуваха от заплахи, изнудване, отвличане на близки изнесоха значителни средства в чужбина.
Но когато публични фигури, представители на трите власти, укрият от имуществените си декларации имоти или авоари (в чужбина), това административно нарушение е най-малкият проблем. Въпросът, който институциите в България би следвало да изяснят, когато получат информация за такъв „пропуск“, е откъде са средствата за тези притежания.
Данните, за които Рашков говори, са били получени по времето, когато начело на прокуратурата беше Сотир Цацаров – настоящ шеф на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). След призив на президента Румен Радев, през май 2019 той изиска от ДАНС, под чиято шапка е финансовото разузнаване, данни за офшорни сметки, имоти и авоари в чужбина на публични фигури, които не са ги декларирали. И ето, че оттогава до днес информацията отлежава в оглавяваната от Иван Гешев прокуратура, затаена по неизвестни за обществото причини.
Защо главните прокурори мълчат
Като главен прокурор през 2013 Цацаров беше получил и справка от ДАНС „за евентуално извършени престъпления против финансовата и данъчната система“ – за Христо Бисеров и доведения му син Ивайло Главинков заради сметки в банки в Швейцария. Резултатът от действията на прокуратурата беше… фиаско. Независимо от създаденото от Цацаров звено за разследване на престъпления по високите етажи на властта, в което участваха прокуратурата, ДАНС и МВР.
По времето на един друг главен прокурор – Борис Велчев, прокуратурата дори не прояви интерес към информация от един диск със сметки на българи в Лихтенщайн през 2009, нито към друга, „подарена“ от властите от германската провинция Северен Рейн-Вестфалия през март 2010. Става въпрос също за диск с информация за 1500 сметки във втората по големина банка в Швейцария Credit Suisse, сред които и на българи. Нищо не се случи, освен изявлението, че български граждани притежават над 200 милиона евро. Преди две години разследващият сайт „Биволъ“ поиска докладите от командировката на тогавашния шеф на НАП Красимир Стефанов, но такива не се откриха.
Потопи се и информацията за българи от т.нар. „Панамски досиета“, които през 2016 разкриха данни за стотици известни личности от цял свят, укрили необложени с данъци средства в офшорни зони. Какво от това, че министърът на финансите Владислав Горанов беше обещал да бъде проверен произходът на парите и дали са платени данъци върху тях, след като НАП поиска информация за българските имена от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ). Публикации тогава разкриха за връзка на Делян Пеевски, тогава депутат от ДПС, с офшорка, регистрирана от панамската кантора Mossack Fonseca.
Далеч от корупцията, далеч от прането на пари
Какво излиза? Очевидно престъпления, свързани с корупция и пране на пари не са по вкуса на прокуратура, специализирала се в разчистване на политически сметки и бизнес отношения. Ако иска да издирва кой е изнесъл и укрил в чужбина парите си от подкупи, рекет, кражби от държавата, пречки няма.
България има споразумения за обмен на данъчна информация, в т.ч. с Швейцария, Люксембург, Лихтенщайн, Кипър, Холандия, Великобритания. Освен това от пет години може да получава при запитване информация за доходи и банкови сметки на български лица в много държави, както и в десетки офшорни зони. Това стана възможно след ратифицираната през 2016 Многостранна конвенция за административно сътрудничество по данъчни въпроси, към която България се присъедини последна в ЕС.
Докато прокуратурата е безотчетна и се прави на сляпа, няма и глуха, парите от корупция и рекет, изнесени от България, ще са недосегаеми в офшорките, както и луксозните къщи и яхти на политици или хотелите на бивши и настоящи кметове. Задача за служебното, но и за следващото правителство е да разбере пази ли държавното обвинение информацията за тях или тези данни са приватизирани, както стана с част от досиетата на ДС. И след това да поработят по тях, ако „горещите следи“ не са твърде изстинали.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
