Сега и планина от злато и море от петрол да открием, ние ще останем все така бедни, защото веднага ще цъфне някой американски сенатор или европейски комисар и ще отсече,
че за да докажем евроатлантическата си преданост трябва веднага да ги дадем на концесия. На посочени от тях техни компании, разбира се. И нашите управници, ако са избрани по сегашната схема, веднага ще ги дадат.
Първият опит за правителство от това Народно събрание пропадна. Вторият, разиграван в момента, ще има същата участ. Вероятно и третият. Ако погледнем малко по-далеч, ще видим, че тази съдба ще сполети и бъдещите опити за съставяне на правителство в бъдещото 49-то НС. Както виждаме, и него няма да го бъде.
Причините за такава мрачна перспектива пред българския парламентаризъм са няколко. На първо място, мнозинството от хората в сегашния парламент, а те вероятно ще се настанят и в следващия, не забелязват реалните проблеми на държавата и не търсят средствата за тяхното решаване.
Те не виждат, че за да съществуват, както човекът, така и държавата, трябва първо да работят и да произвеждат. Вместо това бързат да печелят гласове като раздават с пълни шепи – от една страна намалено ДДС, концесии, облекчения – т.е. намалени приходи в бюджета и от друга – увеличени помощи, безплатни придобивки, поощрения всякакви, т.е. увеличени разходи.
Ето – ние даваме, даваме, даваме, вижте колко сме щедри, ако обичате, изберете ни пак ! Даването е благородно, стига да има откъде да вземете. Като няма, действието е пагубно.
И в резултат от тази самоубийствена политика – много давай, малко вземай – приходите намалявали със 700 млн. лева, разходите нараствали с 2 милиарда. Какво значи това ли ? Ами представете си, че заплатата или пенсията ви спада със 700 лева, а харчовете ви скачат с 2 000. Колко ще издържите ?
Колко ще издържи държавата, преди да фалира и да я купи някой ? Ние неумолимо вървим натам. Всички щедри раздавачи на пари знаят едно – заеми, заеми и заеми. И теглят на поразия. Само преждеуправлявалите мошеници от ПъПъ са ни заробили с 38 милиарда лева, които сме вече изяли или предстои да вземем и да изядем, твърдят от ГЕРБ. Тези пари ще ги изплащат и правнуците ни, ако по тяхно време все още има държава България.
На второ място, говорим за следващото НС, очертаващите се фактори в него пак няма да са в състояние да изработят една нормална икономическа програма, която да обезпечи и социалните грижи, и растежа, и връщането на дълговете, и отбраната. Не им стигат възможностите, политико-интелектуалните имам предвид, да кажат – да, ние ще заложим на българското производство, ще го подпомагаме, само то е в състояние да издърпа държавата.
И ще се възползваме ето как от възможността, че сега през България минава единственият сигурен сухопътен коридор между ЕС и Азия и оттук ще минава газа за Европа. И ще разкрием как да използваме несметните количества сероводород в Черно море. Или ще търсим там природен газ, не може да няма, та нали Турция откри огромни залежи в своята икономическа зона.
Или ще се превърнем в икономическия мост между Русия и Европа, защото търговията между тях няма да престане. Но за това трябва да имаме предвидими, прагматични отношения с Москва. Или, или…Чули ли сте нещо такова от тези, които от сутрин до вечер запълват с глупости ефира ? Възможности има много, но за да ги откриеш и разработиш трябва да гледаш 15-20 години напред, а не 1-2 години, колкото е средният живот на българските правителства. Политиците, като цяло, са още по-късогледи. На повечето хоризонтът им се простира до кюлчетата и пачките в чекмеджето.
Advertisement
На трето място поставяме нежеланието да осъществим, дори със закъснение, пропуснатите възможности. Дава ли си някой сметка колко по-богата щеше да е днес България, ако АЕЦ Белене произвеждаше и продаваше ток. И какво щеше да значи това за националната сигурност. Или ако Южен поток беше прокаран и България, а не Турция беше станала разпределителен център за газа към Европа.
Сега и планина от злато и море от петрол да открием, ние ще останем все така бедни, защото веднага ще цъфне някой американски сенатор или европейски комисар и ще отсече, че за да докажем евроатлантическата си преданост трябва веднага да ги дадем на концесия. На посочени от тях техни компании, разбира се. И нашите управници, ако са избрани по сегашната схема, веднага ще ги дадат.
Ако приемем, че в политическите и стопанските кръгове все пак има хора с потенциал, които искат не да крадат, а могат да направят нещо, явно политическата система не им позволява да разгърнат възможностите си. Затова явно системата трябва да се промени или поне реформира и проблемите, разгледани преди малко, трябва да се решат с предимство. Докато това не стане, България ще върви само надолу. Бъдещото 49-тото НС, за съжаление, няма да е в състояние да спре този упадък.
( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 19 декември 2022 г. по Евроком )
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
