Красимир Дачев се крие като плъх: След огъня в превзетата „Свилоза” дишаме 14т. натриев хлорат

Красимир Дачев се крие като плъх: След огъня в превзетата „Свилоза” дишаме 14т. натриев хлорат

Пожарът и последвалият взрив, които възникнаха в понеделник в цех на превзетия от беловласия схемаджия Красимир Дачев комбинат “Свилоза” в Свищов,

изпариха във въздуха 14 тона натриев хлорат – суровина за производство на хлорен двуокис, технологично оборудване за избелване на целулоза, ел. инсталация и PVC дограма.

Пострадали са четирима огнеборци на възраст 40, 42 и 54 години. Те са наранени от раздробените при експлозията стъкла, но са без опасност за живота. Оказана им е медицинска помощ и са освободени за домашно лечение.

Инцидентът стана на 29 юли в 11:15 часа в спомагателен цех за производство на целулоза. На място незабавно пристигнали 20 огнеборци с пет специализирани автомобила от ведомствената пожарна служба на предприятието, от РСПБЗН Свищов и ССОД.

Благодарение на бързите действия на екипите от унищожаване са спасени склад, открито съоръжение за хлорен двуокис и открито съоръжение за доставка на метан.

Служители на полицейското управление в Свищов разследват причините за произшествието в производствения цех в крайдунавския град. По случая е образувано досъдебно производство под наблюдението на Районната прокуратура във Велико Търново. Назначени са множество експертизи.

На цяла България вече прави впечатление, че собственикът на завода – 74-годишният хитрец Красимир Дачев, който с кримисхеми успя да сложи ръка на бизнеса за 100 милиона долара, вече два дни се крие като плъх. Бизнесменът с корен от ДС, който обича да сипе нелепици по услужливите телевизии, сега оглушително мълчи.

Слугата на мафиотския бос Исмет Тюркмен Шабан – Големия Фатик е време да се излезе от дупката си и да обясни защо жителите на Свищов и региона ще дишат 14 тона натриев хлорат и по чия вина пострадаха четирима работници?!

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.