Нищо. После нищо и половина

Нищо. После нищо и половина
Единият не спря да говори, другият не спря да мълчи – а накрая се оказа, че имат еднакъв изборен резултат

Мълчанието на Слави трябва да минава за умно – поне в неговите очи, но си е, все пак, мълчание. Защо тогава гласуват за него?

Дали не обира главно наказателния вот срещу Падишаха?

Дори не се интересуват, какво им предлага – например, може да обещае, че ще натовари целия Народ на някакъв гигантски кораб и ще го запокити в Космоса.

А там ще ги посрещне един македонец – той обеща да подготви и първият маке-астронавт – за да им каже на нашите баламурници, че е от по-древен народ.

Обещанието на Слави за астронавтите е толкова нелепо, че ни се иска да го приемем за някакво намигане: „Спокойно леваци, всичко е една игра, не далдисвайте прекалено в нея“.

Дали двамата не менкат помежду си определена част от електората, без да се интересуват, че той все повече оредява. И скоро ще трябва да пуснат черните знамена и да ревнат неудържимо.

Негласуващите вече са смазващо мнозинство, изглежда направо невъзможно наличните партии да успеят отново да ги залъжат някак. Това е истинското крушение на тукашната политика.

Има и една нова мода, Слави я лансира – били ценни онези кандидати за слава, които знаят чужди езици.

И никой не се сеща, че е задължително съвсем друго: да владеят един език – българския.

И да го знаят така, че да ги отвежда направо до сърцето на Народа.

Един странен знак даде писмото на президента Байдън по време на софийската среща за Триморието – то бе изпратено до Радев, а изненадващо и до служебния министър на икономиката Кирил Петков. Байдън е в такава форма, че все повече замязва на Черненко и останалите полубалсамирани старци от Кремъл, малко преди разпада на съветската империя.

Той оставя впечатление на човек, който нищо не знае и не знае, че не знае. Срещата му с Путин показа, че изобщо не вдява. Тия дни имаше едно фантастично интервю с Гари Каспаров, който направо го смаза за наивността му.

Споменаването на Кирил Петков със сигурност му е подсказано от американското посолство в София.

Зад това може да се предположи следната интрига: да надуят Петков и така да го подготвят за премиер на едно бъдещо правителство.

Само дето не са изчислили, как ще се спазарят със Слави – а сега той ще се държи като Бонза, като Неизбежния Арбитър, нищо, че Храмът е с продънен покрив.

И ще ги чака всички с номера на Бойко: да притичат при него, за да искат нещо.

Колкото и да са алчни обаче, това няма да се случи сега, след като обяви предварително второто си правителство. Все пак, и те имат някаква чест, нали.

Скоро всичко ще се разсъхне, новият Парламент ще повтори славната съдба на предишния и пак ще влезем в поредния кьорсокак; сетне ще дойде ред на служебния кабинет, а той ще се държи като пъдарин точно преди президентските избори.

Народа е раздразнен до крайна степен: кандидат-властниците, с езици или без езици, не говорят за него, с него пък – съвсем. И ако продължават така, ще трябва да се избират сами, да хвърлят чоп помежду си. Близо сме до това – що за власт е онази, която е избрана с трийсетина процента от гласоподавателите.

Вторият 4 април нищо не промени.

Бойко загуби с нищожно количество гласове, Слави очевидно е поумнял, та веднага предложи кабинет, който няма никакви шансове, но ще му даде повод да се измъкне по терлици.

Нагласен е главно с „европейци“ – истински, направо до шията, отделен е въпросът, дали все още са българи, макар и между другото.

Като види човек биографията на министърката на просветата, например, тя направо мре да бъде препитана за „Отечество любезно“.

Навремето Слави неглижира Протести 2020, а сега наказва допълнително тарикатите, които тогава се афишираха, качени на гърбовете на наивниците. Те не му трябват.

Обаче в новия му кабинет има хора направо от аматьорската лига на политиката – а на България в момента й трябват личности, докоснати от Божията ръка, иначе нищо няма да последва.

Една от нашите фантазии е, че хора, които нищо не са управлявали досега, могат да спасят държавата.

Резкият ход на Слави може би издава и още нещо: намерението му един кръг да измести друг, едно лоби да препъне друго, макар и в един само хипотетичен кабинет – царистите да бият камшика на харвардските любители – в някакъв проект, писан със симпатично мастило, отдавна изветряло.

Тъй или иначе, Слави очевидно еволюира: няма я шахматистката Антоанета Стефанова, която беше избрана от него за премиер в първия му кабинет; сега, в постромантичния му период, я замества с Николай Василев, който си е направо гросмайстор в бизнеса.

Накрая всички могат/?/ да се окажат в ролята на терлиците, с които Сл. ще се измъкне от батака.

Ще бъде разочароващо, ако той не схваща пред каква стена се е изправил – с 64/65 депутати няма да успее повече от веднъж да изпее в Парламента любимата си песен „Ще ти скъсам гъ*а“.

Сценаристите му все ще измислят някакво оправдание за оттеглянето му от политиката – без обаче да наричат избирателите хлебарки или животни.

Слави си начеса донейде крастата, победи Падишаха с малко и за никъде. Мил спомен, сбогом.

В изборната нощ телевизиите часове наред ни предлагаха обичайния бъбреж – но тъй и не стана дума за най-важната вече партия, онези 70 процента от гласоподавателите, които изобщо не гласуваха и поздравиха политиците с гърбовете си.

Очевидно е, че трябва да им се предложи някакъв нов договор, който да елиминира целия досегашен буламач.

Току-що чух по телевизията Бойко да казва, че Слави трябвало да предложи за премиер Симеон – същият, понеже той не се влияел.

Ей, тия като нищо ще пробутат уж невъзможния „царски“ кабинет на Слави – достатъчно е Бойко да включи на задна скорост, а той много обича да го прави.

И тогава…

Как издържате тъпотиите, които ви сервират нашите политици – направо не е за вярване.

Кеворк Кеворкян

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/posts/352804636209535

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.