Лаура Кьовеши удари апартаменти, хотел и ниви заради ВиК-схема за 5 200 000 лева

Апартаменти, семеен хотел, склад, ниви – това са част от запорираните имоти от Европейската прокуратура на Лаура Кьовеши през август в България заради съмнения за неправомерно взети пари по европроект, реализиран в селска община.

Запорите са наложени върху имоти на български предприемач, чиято фирма е извършила подмяна на ВиК мрежата в с. Сборище, община Твърдица, но прокуратурата е намерила потенциални данни за измама и нередности, показа проверка на Mediapool.

Инвестицията е за над 5 млн. лв., а прокуратурата на Кьовеши установява данни за раздути харчове за строителни дейности, платени по Програмата за развитие на селските райони на фирма на въпросния предприемач. И преди да има шумни аплодисменти за европрокуратурата, разследването установи, че всъщност става въпрос за грандиозен автогол на българската държава, вкаран от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

Своеобразният автогол идва заради факта, че за първи път от влизането ни в ЕС, в края на миналата година ДФЗ взима спорното решение да изплаща субсидии по европроекти, по които има стартирани досъдебни производства, какъвто е случаят с ВиК проекта на с. Сборище. До този момент проекти с досъдебни производства не се изплащаха докато не излезе финално съдебно решение.

Ако бяха останали в сила старите правила на фонд „Земеделие“, проектът въобще нямаше да се изплати докато съдът черно на бяло не реши има ли измама или не, а България щеше да си спести това разследване на европрокуратурата. Страната ни щеше да си спести и имиджовите щети, защото изплащайки този проект с висящо досъдебно производство, който вече се разследва и от европейската прокуратура, тя се провалила в защитата на интересите на европейските данъкоплатци, от чиито джобове реално идват грантовете по европрограмите.

Отделно от това, ако се докажат измамите по проекта, България ще трябва да връща вече изплатените европари, като успоредно с това трябва да си ги възстанови от взелите ги неправомерно. А последното, понякога също се оказва тромава съдебна сага.

Какво намери прокуратурата на Кьовеши

В разгара на лятото, на 26 август тази година Европейската прокуратура в София съобщи, че е поставила под запор имущество заради разследване на европроект за 2.6 млн. евро или над 5 млн. лв.

„Разследвани са длъжностни лица и кмет, заподозрени в измама на бюджета на ЕС“, се казва в съобщението, което не уточнява нито общината, нито длъжностните лица, нито кмета, за които става дума.

Вместо това акцентът е, че по искане на европрокуратурата Софийският апелативен съд е наложил обезпечителни мерки, включително запор на недвижими имоти и превозни средства, принадлежащи на разследваните заподозрени.

„Бяха запорирани седем сгради с обща площ 1 956 кв. м, както и три превозни средства, с цел да се компенсират предполагаемите щети за бюджета на ЕС“, пише в официалното съобщение.

Отбелязано е и че проектът е за реконструкция на водоснабдителната мрежа и водохранилището на община в България, финансиран от българския фонд „Земеделие“ по Програмата за развитие на селските райони на ЕС.

„Разследването разкри доказателства за измама при изпълнението на договора, възложен на частни дружества. Държавните служители от фонд “Земеделие” са заподозрени, че са сключили измамни споразумения с кмета и тези дружества, за да завишат цената на строителните работи и да натоварят с надценка разплащателната агенция“, съобщава прокуратурата на Кьовеши.

Официалното съобщение добавя и други пикантни подробности – „държавните служители са съставили документи с невярна информация, удостоверяващи, че всички работи са били завършени в определения срок, които след това са били представени на фонд “Земеделие”, за да получат финансиране от ЕС. Сред заподозрените са и експерти от отдела на общината, който е контролирал строителните работи. Един от заподозрените се разследва и за пране на пари“, заключава съобщението.

Следите водят към тръбите на село Сборище

Неконкретните данни в официалното съобщение на прокуратурата на Кьовеши се оказа, че водят към сливенското село Сборище в община Твърдица. Двама независими източници, служители на държавен фонд “Земеделие” и на Министерството на земеделието и храните, потвърдиха, че става въпрос именно за този проект.

И ако по резонни причини данните на прокуратурата са неконкретни, то се оказа, че в ущърб на всякаква прозрачност и отчетност пред данъкоплатците на България и на ЕС фонд “Земеделие” не поддържа никаква публична информация за конкретния проект, финансиран по Програмата за развитие на селските райони (2014-2020) по перото „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“.

Парадоксално, но факт – оказа се, че данните за този проект липсват и в Информационната система за администриране и контрол (ИСАК), в която се публикува информация за изпълнението и то в дълбочина на почти всички европрограми. Публичността е важен фактор, който не бива да се пренебрегва, най-малкото, защото фонд „Земеделие“ е Разплащателна агенция в България за всички евросубсидии, включително и тези, които се реализират по Плана за възстановяване и устойчивост.

Единствените официални данни за спорния проект бяха на сайта на община Твърдица. Именно от тях дойде и първото официално потвърждение на информацията – сумата на проекта, обявена от прокуратурата на Кьовеши, съвпадна с публикуваната на сайта на общината. Там е записано, че общата стойност на ВиК проекта е за 5 326 519.73 лева, а проверката ни установи, че след проведената обществена поръчка са изплатени близо 5.2 млн. лв. (5 180 971.74 лв. без ДДС) или посочените от прокуратурата 2.6 млн. евро.

Следващото индиректно потвърждение дойде от запитвания за проекта към фонд „Земеделие“ и агроведомството, където информация ни бе отказана със следния мотив: „във връзка с водено досъдебно производство Министерството не може да предостави информация по така поставените въпроси“.

От информацията за проекта, публикувана на сайта на община Твърдица, става ясно, че той е одобрен на 2 юли 2018 г., когато министър на земеделието е Десислава Танева в третото правителство на Бойко Борисов. Кмет на община Твърдица по това време е Атанас Атанасов, също от ГЕРБ.

Седем се състезават, шест са дисквалифицирани

Кметът Атанас Атанасов е обявил обществена поръчка за смяна на водопровода на село Сборище през 2019 г., личи от публичния регистър за обществени поръчки. От него става ясно, че победител е консорциумът „ДЗЗД Водосборище“. Проверка в регистъра БУЛСТАТ показва, че управител е Антон Димов Тончев, а в обединението влизат неговата фирма Елми ООД, Хидростроителство ООД и Статус – Н ООД. Тежестта в консорциума на фирмата на Тончев е цели 95%, показват данните. Търговският регистър показва, че “Елми” ООД се занимава с покупка на стоки или други вещи с цел препродажба, хотелиерска, туристическа и рекламна дейност и др.

Детайл, който няма как да не се забележи, е, че в търга освен избрания за победител, участват още редица фирми, но за комисията, която пресява кандидатите, всички те непокриват някое изискване и в крайна сметка остават „недопуснати“.

Отстранени са – Обединение „Твърдица 2019 Водопровод“, „Булстрой груп ЕООД“, „Твърдица 2019“ ДЗЗД, Обединение „Твърдица аква груп“, „ВДХ“ АД, Обединение „Твърдица 2018“. Внимателният преглед на документацията установи, че един от кандидатите, например, е отстранен заради „липса на правоспособност да изпълнява строежи“ от съответната категория, друг – защото изложил в табличен вид предстоящите строителни работи, но комисията не може да разбере от таблицата му „основната последователност на дейностите“, липсвало описание и на технологията на асфалтовите работи.

Друг участник е отстранен, защото пропуснал в документацията си изискван образец, който задължително трябва да съпровожда офертата му. За следващ дисквалифициран е установено, че е спорно дали до момента е изпълнявал минимум едно строителство, което се изисква по поръчката и др. За всеки отстранен комисията е приложила детайлни мотиви.

Въпросният търг е обжалван и пред Комисията за защита на конкуренцията и пред ВАС. Бившият кмет Атанас Атанасов (ГЕРБ) посочи, че след обжалванията ВАС е излязъл с решение, че „процедурата е законна и абсолютно всичко си е редовно“.

„Идваха три институции да ни проверяват – нашата прокуратура, дойдоха представители и от Европейската прокуратура, а по време на строителството и от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). И двете проверки (на прокуратурите – б.а.) са за едно и също нещо. Прокопаха в свободно избрани от тях места, за да проверят дълбочината и да установят дали има положена тръба. Явно в сигналите е писано, че няма тръба, че няма пясък, че няма лента. Но всичко си е на мястото. В дълбочините нямаме нито едно отклонение. Само при едни плочки имаше едно малко разминаване, но още тогава фирмата го отстрани. Иначе аз за друга нередност по отношение на изпълнението на проекта не знам“, каза Атанас Атанасов. Бившият кмет на Твърдица направи уточнението, че е икономист по образование, а не инженер.

Той добави, че данъчните са му направили 7 годишна ревизия и предполага, че е свързано с проекта, но данъчни несъответствия не са установени при него. Атанасов посочи, че няма запори, наложени му от Европейската прокуратура и каза, че има една къща, кола и малко лозя.

Макар и тръбите да са намерени на място при инспекциите на проекта, както разказа кметът Атанасов, от официалното съобщение на европейската прокуратурата става ясно, че в крайна сметка се разследват раздути разходи за строителство, пране на пари и договорки с длъжностни лица. Проверка в имотния регистър също не установи да има запори върху имоти на Атанас Атанасов, в чийто мандат като кмет е реализиран проектът.

От друг документ в регистъра на АОП, с който договорът е обявен за приключен и реално проектът за смяна на ВиК мрежата на Сборище за реализиран, става ясно, че срокът му за изпълнение е от 20 август 2020 година до 29 юни 2021 година. И сега внимание: официално проектът е обявен за изплатен чак на 4 април 2024 година. Т.е. 3 години след реализирането му на терен.

Настоящият кмет на община Твърдица Мария Гвоздейкова – Златева потвърди, че проектът е приключен през 2021 година, а е изплатен от фонд “Земеделие” чак през 2024 година.

„През април фонд „Земеделие“ изплати на община Твърдица средствата и ние ги изплатихме на изпълнителя по банков път. Не съм се виждала на живо с представители на фирмата“, каза Гвоздейкова. Самата Мария Гвоздейкова е сестра на бившия министър на транспорта Георги Гвоздейков. Брат и беше министър в кабинета на Николай Денков и изненадващо остана на същия пост и в първото правителство на Димитър Главчев.

Бившият кмет Атанас Атанасов също потвърди, че проектът е приключен през 2021 година и добави, че оттогава досега няма нито една авария с него.

Автоголът или защо фонд „Земеделие“ започна да изплаща проекти с досъдебни производства

От влизането на България в ЕС през 2007 г. фонд “Земеделие” прилага правилото, че след като бъде изпълнен даден европроект, негови експерти го проверяват и ако се открият потенциални нередности, т.е. разлики между одобреното на хартия и реализираното на място, то фондът прилага два подхода при субсидирането.

Ако несъответствията са малки, евросубсидията по проекта се намалява, като не се плаща това, което е изпълнено некоректно. Ако има съмнения за големи потенциални нередности, субсидия не се изплаща и се чака изхода от съдебното решение. Когато има образувано досъдебно производство, както е при проекта на с. Сборище, фондът спира обработка на съответния проект или до съдебно произнасяне, или до оттегляне на производството.

Именно затова проектът за ВиК мрежата на с. Сборище е държан „на трупчета“ и по него не е плащано до 2024 г. Всички тези правила обаче се промени в края на 2023 г., когато фондът взе решение да изплаща субсидия и по проекти с досъдебни производства. Поводът тогава бе, че България бе на път да изгуби 40 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони, които не бяха изплатени в сроковете, поставени от Брюксел.

Именно тогава, за да може да усвои повече средства, което се случва с разплащане на повече реализирани проекти, фонд “Земеделие” промени вътрешните си правила и започна да субсидира и проекти с досъдебни производства. С други думи чиновниците намериха хитър начин да кажат – да България не загуби пари по Програмата за развитие на селските райони, защото изплатихме проектите в срок. Това своеобразно „тупане по гърдите“ обаче се случи на цената да се плащат проекти с досъдебни производства, по които тепърва ще има съдебни решения. Ако се докаже измама в съда при такъв проект, парите пак трябва да се връщат.

Още през февруари тази година сайтът поиска аргументите на администрацията за спорното решение да се изплащат проекти с досъдебни производства. Тези аргументи съобщаваме сега за първи път, защото за първи път имаме проблемен пример, резултат от решението.

„Направените промени се обуславят на анализ на Държавен фонд “Земеделие” за основанията за най-продължителните забавяния на обработката на постъпили…искания за плащане (по проекти – б.а.). В резултат, на която е констатирано, че множеството дългосрочни забавяния се дължат на налична информация за образувани и дългогодишно неприключили досъдебни производства, свързани с бенефициента и/или конкретното заявление/заявка. Данните в анализа сочат, че от началото на 2018 г. до края на 2022 г. от над 1100 постъпили сигнала и извършени проверки от специализираната дирекция на Фонда, едва 5 броя са завършили с влезли в сила съдебни решения, потвърждаващи наличието на нередност”, посочиха от Министерство на земеделието.

От фонда добавят още, че съдебната практика до този момент сочи, че издадените от фонд „Земеделие“ заповеди за спиране на проектите или за спиране на изплащане на субсидии преди да е завършило разследването по дадено досъдебно производство не издържат съдебен контрол за законосъобразност, често се налагало повторно спиране, което пак се прогласява като нищожно и съответно възниквали предпоставки за вреди по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Източници разказаха, че при проекта на община Твърдица, първо във фонд “Земеделие” постъпва информация, че се обжалва спорната обществена поръчка, за която ви разказахме по-горе. Именно затова проектът се поставя под активен мониторинг. Следва прокурорска проверка, прераснала в досъдебно производство. Последвало е искане на ГДБОП за цялата документация по проекта. И независимо от всичко това проектът е изплатен от фонд „Земеделие“ през април. Междувременно материалите по този проект са предадени от компетентните органи на европрокуратурата. Проектът с досъдебно производство на с. Сборище е изплатен от фонда, когато негов директор е Георги Тахов, който впоследствие стана министър на земеделието и храните.

Изпратено бе запитване до Георги Тахов и до настоящия директор на фонд „Земеделие“ г-жа Ива Иванова дали са водени с тях разговори от прокуратурата по проекта на с. Сборище, но оттам посочиха, че не могат да отговорят на този въпрос, защото се води досъдебно производство. Сайтът попита дали министър Тахов или г-жа Иванова дали биха предприели инициатива отново променили вътрешните правила на фонд „Земеделие“, за да се върне стария ред и проекти с нередности или досъдебни производства да не се плащат, но оттам не последва директен отговор, а единствено бе посочен номера и името на наредбата, по която се формулират вътрешните правила на ведомството.

Какви имоти и на кого запорира прокуратурата на Кьовеши?

На въпрос дали има запорирани сгради на общината от страна на Европейската прокуратура настоящият кмет на община Твърдица Мария Гвоздейкова отговори:

„Не, към момента няма запорирани нито сметки, нито сгради на общината“, отговори тя.

Гвоздейкова добави, че не знае дали разследването на Европейската прокуратура се отнася за община Твърдица, защото няма информация затова нито от българската, нито от прокуратурата на Кьовеши. Общината дори е изпратила официално запитване до Европейската прокуратура, но към момента няма отговор.

Разследването обаче установи запори от страна на Европейската прокуратура върху имущество на Антон Димов Тончев, управител на консорциума „Водосборище“, подменил тръбите на село Сборище и собственик на фирма Елми ООД заедно с Бойка Йовчева Тончева. Така, реално се разсейват всякакви съмнения и става окончателно ясно, че във фокуса на европрокуратурата е попаднал проектът на с. Сборище.

В Имотния регистър е отбелязано, че Европейската прокуратура на 13 август тази година е направила запор на редица имоти на Тончев. В справката Европейската прокуратура е посочена като „кредитор“, а Антон Тончев като „длъжник“, а действието е определено като „възбрана“.

За един от имотите с “възбрана” е отбелязано, че е с площ по документи 1268.950 кв. м., „на две нива, представляващ семеен хотел, гр.Стара Загора, бул. „Руски“, No:26. Системата Google View твърди, че там се намира хотел Central в града.

Възбрана е наложена и върху складова база на Антон Димов Тончев, с площ по документи – 348 кв. м. в гр.Стара Загора

В Стара Загора възбрана е наложена и на жилищен апартамент, с площ по документи – 48.140 кв. м. (апартамент, гр.Стара Загора ул. Хаджи Димитър Асенов).

Възбрана е наложена и на поземлен имот – 3350.000 кв. м., местност Полковника/алаика, в старозагорското с. Ловец. А също и върху поземлен имот по документи – 8088 кв. м. в старозагорско. Възбрана има и върху поземлен имот с площ – 8034 кв. м., местност – Ястребовски път пак в село Ловец.

Възбрани са наложени и на апартаменти в Несебър на Антон Тончев. Първият е с площ по документи – 58.220 кв. м.,, а вторият 87.100 кв. м.

Сайтът потърси Антон Тончев на телефона на фирмата му „Елми“ ООД, но оттам служителка посочи, че отсъства от работа. На наша молба да се свържем тогава с г-жа Бойка Тончева, отговорът бе, че и тя отсъства. На въпрос дали ще се върнат по-късно, отговорът бе – „Нищо не мога да ви кажа“.

Установените запори върху сгради възлизат на 1810.41 квадрата. Европейската прокуратура обяви, че сградите със запори са за общо 1956 квадрата. От това следва, че в сагата има и други запорирани имоти, вероятно на длъжностни лица, които най-вероятно някой ден също ще разберем.

Цялата тази история е важна, защото тепърва България предстои да усвоява средства през фонд „Земеделие“ по Плана за възстановяване и устойчивост по перото „Инвестиции, свързани с ефективно управление на води в земеделските стопанства“ с бюджет 99.7 млн. лв. Няма как работата на ведомството да не се следи под пула особено, когато България цяло лято страда и от безводие.