Голямата Лили Игнатова не крие, че е русофил и се гордее с това!
Златното момиче и гордост за България Лили Игнатова не крие позицията…
Нещо повече – тя открито заявява, че не може и ден повече да търпи лицемерието и фалшивата „съпричастност“ на Запада.
Същият този Запад, който уж се бори против фашизма, а се държи по същия начин с всички руски граждани.
Лили Игнатова е потресена от световната несправедливост и лицемерие
„ЕС и САЩ ли ще ни говорят за човещина, за хуманизъм?! Те, които всеки ден, с лека ръка, отказват лечение на болни хора, на деца, само защото са руснаци.
Те, които отрекоха таланти на литературата, на музиката, на балета, на спорта – само, защото са се родили на руска земя и имат руска кръв. Те ще ни учат на смирение и обич към ближния…
Знаят ли същите, че докато се бият в гърдите какви са радетели за справедливост, руски военни, лекари и сестри се грижат и лично лекуват украински пленници.
При това го правят тихо, без да тръбят и без да търсят похвали и ордени за постъпките си.
Защото тези хора действат по един закон и това е Законът за човещината и милосърдието.
И го правят независимо от това дали ще бъдат сочени с пръст, дали ще изгубят живота си и дали ще бъдат наказани. Защото са хора.
В това е „малката“ разлика между Русия и Запада“, коментира Лили Игнатова.
И добавя, че за „лошите“ руснаци, всеки човешки живот е ценен и от значение.
За разлика от уж демократичния, хуманен свят, който първо гледа националността ти и тогава решава дали да ти помогне и как да се държи с теб.
„Всичко, което напоследък прави ЕС, ме навежда на мисълта, че западняците са станали досущ като родните Нане и Вуте.
И онази поговорка, че не сакам на мен да ми е добре, сакам на Нане да му е зле.
Това правят по отношение на наказанията си към Русия и точно това показва колко огромен е проблемът на Европа.
Който, за голямо съжаление, се отразява и все повече ще се отразява на обикновените и невинни хора“, гневи се Лили Игнатова.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.