Мангъров: Не бих се ваксинирал сега, а след 5-10 години, рисковете са огромни

Мангъров: Не бих се ваксинирал сега, а след 5-10 години, рисковете са огромни
Доц. Атанас Мангъров се изказа против бързото въвеждане на ваксина срещу „Ковид-19“.

Според него са необходими поне 5 години за създаването на качествена такава и въвеждането й за ползване.

„Така че аз не разбирам сегашното бързане, то е в разрез с правилата. Хората трябва да поемат отговорността за своето имунизиране, което не е много етично, защото все пак ролята на държавата е да регулира и внася ред в използването на лекарствени препарати. Ако те не са изпитани по съществуващите правила в медицината, носят големи рискове.

За съжаление в момента производителите са освободени от тези рискове и отговорности за евентуалните нежелани странични действия на ваксината“, коментира пред Новини.бг той.

Според него най-важен въпрос сега е – ваксините, които вкарват у нас, имат ли разрешително от Изпълнителната агенция по лекарствата /ИАЛ/?

Тя сертифицира и дава разрешение за ползване на всички видове лекарствени препарати в нашата страна, в т.ч. и ваксините. Всички останали въпроси, са по-второстепенни от този дали ваксините са съобразени с нашите закони.

Кой ще носи отговорност, ако се случат нежелани странични реакции.

Разбирам, че хората са шокирани, страхуват се и искат да се ваксинират, коментира още доц. Мангъров, като посочи, че самият той би се ваксинирал с нормална ваксина, а стандартното време за нейното внедряване е между 5 – 10 години.

Сега обаче се предлагат такива, които бяха изработени за няма и 1 година. Пак повтарям, у нас има закони и те повеляват разрешение за ползване да се дава от ИАЛ.

Ако е така, тогава добре, агенцията и държавата поемат отговорността за употребата на препаратите. Ваксините се правят на здрави хора и ще е жалко, ако те пострадат от страничен ефект.

Болният човек може да направи много компромиси, за да оздравее. Въобще рисковете са огромни, посочи още специалистът по инфекциозни болести.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.