Парламентарната комисия по правни въпроси отхвърли проекторешението на „Възраждане“ за провеждане на референдум, който да отложи влизането на България в еврозоната с двадесет години.
„За“ гласуваха 7 депутати – от „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“, „против“ бяха 8 – от „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС. Депутатите на ГЕРБ-СДС в комисията (7 на брой) се въздържаха, пише dnevnik.bg.
Това на практика означава, че в петък (7 юли), когато парламентът ще разгледа прокеторешението в пленарната зала и когато е крайният срок за произнасяне на Народното събрание, становището на комисията ще бъде, че на база изказаните аргументи и гласуването, не следва да се проведе референдум с въпроса:
Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 г?
Дебатът протече в присъствието на цялата парламентарна група на „Възраждане“, която подвикваше и реагираше на изказвания, които противоречаха с позицията на партията. За момент се стигна и до напрежение в залата след сборичкване между депутат от партията на Костадин Костадинов и Явор Божанков от „Продължаваме промяната – Демократична България“.
Това предизвика членове на комисията да призоват към спокойствие и разумни доводи и доведе до закана от страна на председателя на комисията Стою Стоев, че ако се наложи, ще прекрати заседанието. След тази временна ескалация дебатът продължи само между членове на „Възраждане“ и „Продължаваме промяната – Демократична България“. Представителите на ГЕРБ и ДПС не взеха отношение в обсъждането, а едва в края на дебата представителите на БСП и „Има такъв народ“ изразиха позициите на партиите си.
Становищата на експертите
В дискусията за референдума се включиха конституционалистите доц. Наталия Киселова, проф. Пламен Киров, д-р Борислав Цеков, специалистът по европейско право д-р Христо Христев, както и гуверньора на БНБ Димитър Радев. Основните заключения на юристите бяха:
Независимо от подписите парламентът може или да приеме, или да отхвърли проекторешението
Според Борислав Цеков с предложението за референдум с определена дата се прави опит за едностранна промяна на едно безусловно задължение, което е влязло в международен договор и се променят кръга от органите, които констатират дали са изпълнени критериите за конвергенция.
Управителят на БНБ Димитър Радев подчерта, че предложението е в колизия както с международните договори, които страната е подписала, така и с националното законодателство, тъй като в него няма термин „официална валута“, а терминът „единствена официална валута“ е в противоречие с валутния закон. Установяването на лева като единствена официална валута би елиминирало плащането в други валути и би възстановило валутния контрол, добави той.
Радев обърна внимание, че България е постигнала много сериозен напредък за членството си в еврозоната – член е на банковия съюз без самата тя да е член на еврозоната, и ако бъде прието това проекторешение, то ще доведе до сериозни последици и ще подкопае дългограденото доверие на страна като надежден партньор в еврозоната. Според него ако решението за рефереднума бъде прието, то може да пропука консенсуда за приемането на България в еврозоната.
Политическия дебат
В продължилата над два часа дискусия по темата отношение взеха единствено членовете на „Продължаваме промяната – Демократична България“ и „Възраждане“. Лидерът на проруската формация се опита да обори изказаните от експертите становища като посочи, че референдумът не е за отлагане, а за фиксиране на дата. Той възрази на думите на Димитър Радев, че има колизия със законодателството, като посочи, че грешните изрази във въпроса могат да се редактират, за да отговаря на условията.
„Призовавам членовете на комисията да изпълнят закона, да приемат предложението, което отговаря на абсолютно всички условия. Ако някой от народните представители има основание, че въпросът не отговаря на изискванията на закона, нека сезира Конституционния съд, има това право“, каза Костадинов. Според него не става дума за право, а за дълг на всеки депутат да подкрепи предложението. Лидерът на „Възраждане“ неколкократни натърти, че заради броя събрани валидни подписи – 470 хил., депутатите задължително трябва да приемат решението за провеждане на референдум.
Позицията на „Продължаваме промяната – Демократична България“ представи депутатът Явор Божанков. Той посочи, че референдумът е противозаконен и противоречи на Конституцията. Обърна внимание на това, че начинът, по който е зададен въпросът, е опит да се заобиколи Конституцията и подчерта, че дори самата агитация от страна на „Възраждане“ е преминала с манипулативни аргументи. Божанков определи референдума като „референдум на страха“. „Това е референдум не против еврото, а против Европа“, каза той. В този момент от страна на депутат от „Възраждане“ прозвуча репликата „ще ти се стъжни“.
Неочаквана подкрепа за партията на Костадинов дойде от депутатът от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Даниела Божинова, която направи изказване „в ролята си на гражданин“. Тя отбеляза, че като гражданин се чувства зле, че нито веднъж не е решила важен въпрос чрез референдум. „Това е голям проблем на пряката демокрация“, отбеляза Божинова и така непряко подкрепи „Възраждане“. Към края на дебата думата взе Гроздан Караджов от „Има такъв народ“. Той изрази позицията на партията на Слави Трифонов, която е, че подкрепя по принцип референдума, но е влизането колкото се може по-скоро на България в еврозоната.
„Трябва да кажем, че е много трудно човек да твърди, че е демократ, а да каже, че е против референдума, защото излиза така сякаш се страхуваме какво ще каже народа“, коментира Караджов по повод изказаните аргументи в хода на дебата.
Смиляна Нитова от БСП заяви, че подкрепя думите му и в знак на уважение към 470-те хиляди българи парламентарната група ще гласува за провеждането на референдума.
След края на гласуването от страна на депутати от партията прозвучаха реплики „псевдодемократи“ и „майкопродавци“ към гласувалите против. / dnevnik
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
