Най-закриляното малцинство в България са свръхбогатите, които “не си знаят парите”

Вдигайте смело осигурителния доход, за да няма хора под линията на бедност

От Министерство на финансите пуснаха за обществено обсъждане промени в данъчните закони, предстои разглеждането и на проектобюджет за 2025 г. Наред с това върви дискусия за пенсионната система в страната. С въпроси какви промени в данъчните закони са необходими, трябва ли да бъдат увеличени вноските за частните пенсионни фондове и какво влияние ще окажат изборите в САЩ върху България се обърнахме към икономиста проф. д-р Боян Дуранкев.

– Проф. Дуранкев, предстои парламентът да разгледа промени в данъчните закони, които да влязат в сила от началото на 2025 г. Според вас необходими ли са съществени промени, като например въвеждане на прогресивно облагане и по-голям данък за хората с най-високи доходи?
– Една подобна идея може да е много добра и да има оздравяващи ефекти за бюджета, но да не се одобри от Народното събрание. Същата идея може да е навременна за България, но поради членството на страната ни в Европейския съюз, който няма обща фискална политика, идеята може да се окаже с вредни последици за българския фиск. Както се казва в такива случаи, лекарят трябва да внимава с предписанията, за да не убие пациента с лечението! Не само аз, не само десетки други икономисти, но и МВФ наскоро препоръча въвеждане на прогресивно данъчно облагане – и на физическите лица, и на корпорациите. Причините са ясни: България е европейски шампион по подоходно неравенство; приходната част на държавния бюджет остава недофинансирана за важни пера; същевременно страната заборчнява все по-тежко – чрез поемането на нови дългове, но не бърза да усвоява европейските фондове. Българската държава е мечтател, който желае да изпрати българин и македонец в космоса, но не u стигат парите да направи безплатни пломбите за децата или да ремонтира магистрала „Тракия“. Хайде да го кажем както в старата приказка – царят е богат, но ходи гол! Като се има предвид обстоятелството, че предстоят нови избори, очакванията са добрата идея да не се случи. Хайде да смятаме. БСП – Обединена левица ще каже да. ГЕРБ ще иска някой друг да поеме отговорността. ДПС-Пеевски ще каже не. ДПС-Доган ще изчака задълбочен анализ. ПП-ДБ ще е загрижен и няма да знае как да гласува, освен въздържал се. ИТН ще губи ума и дума. Величие ще е над всичко това. Извън НС синдикатите ще искат да отпадне данъчното облагане на минималната работна заплата, но ще са категорично против прогресивни данъци. Румен Радев ще мълчи загадъчно. Сергей Станишев ще обяснява че поддържа плоския данък, „Защото сме социалисти“. Краен резултат: нула! Милиардерите и мултимилионерите ръкопляскат. Театралната завеса пада до следващите избори.

– А вие какво бихте препоръчали?
– Може да се препоръча следното оздравително предписание, за да останат и вълците сити, и агнетата цели: умерено прогресивно данъчно облагане. Например, чрез намаляване облагането на МРЗ от 10% на 8%, но за хората с високи доходи прогресивна скала – 15% за тези, които вземат между 5000 и 20 000 лева месечно (4.4% от работещите), 18% за получаващите между 20 000 и 50 000 лева (под 1%) и 20% за получаващите месечно над 50 000 лева. Съответно и прогресивен корпоративен данък.

Но има и други неща за замисляне. Например, немалко чужди компании са в България именно поради ниските данъци. Трябва да се прецени доколко да бъде повишено облагането, за да не избягат към друга „по-дясна“ страна. За съжаление на милионите граждани от съюзните страни, в ЕС данъчната конкуренция е по принципа „към дъното“, съюзът е съюз повече за соларните инсталации, отколкото за справедливостта и солидарността.

– Върви дискусия и за пенсионната система в страната. Осигурителните вноски трябва ли да бъдат увеличени, за да бъде намален дефицитът в бюджета на държавното обществено осигуряване?
– Най-закриляното малцинство в България не са ЛГБТИК+ или арменците, например, а свръхбогатите – този 1% от гражданите, които „не си знаят парите“. Да припомня фактите: 5 души с най-високи заплати през 2023 г. са получили съответно 27.8 млн. лв., 27 млн. лв., 21.4 млн. лв., 17.5 млн. лв. и 16.8 млн. лв. през годината; 25 души – над 800 000 лв. на месец; 30 – между 500 000 и 800 000 лв., 760 – между 100 000 и 500 000 лв.; 1600 – между 50 000 и 100 000 лв. Същевременно максималният осигурителен доход е в размер на жалките 3750 лв. Ако се проведе допитване до народа, със сигурност отговорът ще е един: вдигайте смело осигурителния доход, за да няма хора под линията на бедност. Иначе част от българските граждани ще продължат да живеят в условията на 1924 г., а не на 2024 г. Самодоволството от растежа на БВП, съчетано с некомпетентност и самоувереност на костюмарите от първия ред на НС, оставят доста българи извън борда на съвременността – до смъртта им!

– Частните пенсионни фондове искат да бъде увеличена вноската за втория стълб от пенсионната система – универсалните пенсионни фондове. Смятате ли, че има основания за това?
– Няма частник, който да не прави мило и драго, за да увеличи печалбата си. Милото и драгото е съчетано с обещания за „светло бъдеще“ на „овчето стадо“ (по Уолтър Липман). Не бих си позволил да се впусна подробно в тази проблематика, но частните пенсионни фондове ще придобият смисъл и ще оправдаят съществуването си само ако гарантират пенсии, които са с много по-висок общ индекс от индекса на инфлацията за след 30-40 години. Засега общият (а не на един-два от частните пенсионни фондове) индекс на доходност е по-нисък от инфлационния, затова може да се преосмисли какво да се прави, но засега решението не е увеличаване на вноските. Факт е, че държавната пенсия от години изпреварва инфлацията, а частната – не. Та въпросът е: дали да се инвестира в нерентабилно предприятие?! Всеки би ви казал: не!

– Парламентът отложи с една година влизането в сила на промените при определяне на такса смет. Смятате ли, че ако размерът на такса смет се определя от брой ползватели на имота, ще бъде изпълнен принципът замърсителят плаща?
– Тази на пръв поглед простичка аритметична задачка за първолаци се влияе от доста странични фактори, характерни за една разхайтена държава. Първо, голяма част от регистрираните граждани на основен адрес през годината живеят на друг временен адрес повече от 6 месеца годишно – с или без регистрация. Държавата няма представа колко са и къде са. Второ, ако семейство Х и семейство У живеят на един и същ адрес и имат един и същ брой членове, но различни доходи, вероятно по-богатото семейство ще отделя повече отпадъци. Явно, че е трудно да се прецени кой трябва да плаща повече. При такива случаи е редно да се използват така наречените „добри практики“. Например, в Германия таксата за отпадъци се основава на принципа на „плащай колкото произвеждаш“ в зависимост от два фактора: обем на отпадъците (напълнени контейнери през периода) и брой на хората в домакинството; във Франция таксата за отпадъци е известна като „Taxe d’enlevement des ordures menageres“ (TEOM) и се определя от три фактора – имуществена стойност на имота (съвременната данъчна оценка), обем на отпадъците и разходите за събиране и обработка на отпадъците, както и за поддръжка на съответната инфраструктура. Ако се ползват подобни методи като германския или френския, ще намалее натискът на кметовете върху държавата: „Дайте ни повече пари, че не искаме да съберем дължимото от нашите съграждани“.

– Неотдавна беше пуснат нов държавен дълг на международните пазари в размер на 3 млрд. евро и 1,5 млрд. щатски долара. Докога страната ни може да си позволява бюджетни дефицити и трупането на държавни дългове?
– „Затъваме бавно, неусетно, нали?“ – ако перифразираме една известна песничка! Но за всеки е ясно, че тенденцията е да се затъва все по-бързо, че България е страна-пример за нисък нискокачествен икономически растеж и същевременно с високи разходни практики. Грубо, но точно сравнение: страната ни има в пъти по-висок дълг от времената на Живков, но не в толкова пъти по-висок БВП! И същевременно е със силно намаляващ демографски потенциал, на който все някога ще му поискат сметката, а той няма какво да предложи – повечето бивша обществена собственост е в частни ръце. Който и икономист да попитате (освен приближените до апаратчиците от НС), всеки ще ви каже диагнозата: България е с много проблемна икономика и с тежка финансова дебалансираност! Ако в следващите НС и МС има държавници, а не партийци, горещо им препоръчвам да се върви към намаляване на държавния дълг поне с 0,5 процентни пункта годишно (такава е и общата европейска препоръка). Не вярвам тази препоръка да се спази, още повече че икономиката на Европейския съюз дава индикации за навлизане в рецесия (макар и с по-ниска инфлация) и още по-лошо – губи конкурентоспособност (според доклада на Марио Драги), санкциите срещу Русия имат бумерангов ефект върху страните-членки, а подкрепата за Украйна и емигрантите-нашественици набъбва като разходен балон. За да не пропада съюза поне по линия на конкурентоспособността, е необходима мобилизация на огромна сума парични средства (750-800 млрд. евро годишно), усилване инвестиционите активности на ЕС, нова промишлена стратегия и висок клас иновации. И образование най-вече в STEM, а не толкова икономика и право. Но ако искаме да убием една добра идея, без да се идентифицира убиеца, ще я оставим да се решава в Брюксел.

– Вече върви работата на служебното правителство по подготовката на бюджета за 2025 г. Какви основни приоритети според вас трябва да бъдат заложени в бюджета?
– Независимо дали времената са добри или лоши, това е единственото време за промяна, което имаме. България все си поставя цели, които никой друг не може да постигне („догонващо развитие“); държавниците ни обаче трябва да открият цели, които никой друг не може да види. Когато Европа тръгва икономически надолу, ние трябва да кривнем леко встрани. Но първо трябва да се научим да усвояваме еврофондовете до цент, а не да задържаме приемането на важни закони заради хатъра на един-двама от първия ред. Същевременно да не забравяме, че икономиката е методът, а целта е да се променят сърцето и душата (благодаря, Маргарет Тачър, за тази идея) – не трябва да има унижени и оскърбени честни и работливи хора от безкрайния Преход, а това са милиони! Някой трябва да ги обезщети, а това е държавния бюджет. И още нещо, от което може някой да подскочи – нещо лошо да потърсим изгодни китайски инвестиции?! Решенията имат алтернативи, но за добрите алтернативи трябват решителни личности, а не апаратчици-ветропоказатели, връткащи се според „ветровете на промяната“.

– Според вас какви са шансовете за съставяне на стабилно редовно правителство след предстоящите парламентарни избори?
– Сто процента! Успехът на една национална стратегия зависи от успешното съчетаване на (уж) противоречащите си интереси, и интегрирането между тях за общото благо. Въпреки че от тези 240 избраници, които виждаме в НС, повече от половината са там заради личното си благо, предполагам. А те са отдавна хронично гладни! Бедата е, че в бъдещото НС ще има много лидери (5-6?), но вероятно още няма да се появи големият Лидер, който да отключи потенциала на останалите 239. Лидерството по принцип изисква малки стъпки с добронамерена комуникация, но и смели удари в целта. А не бакалски сметки и неестествени сглобки! Като заключение: нарушените „хранителни вериги“ (финансовите потоци) на онези, които стоят зад 240-те, вероятно ще ги накарат да натискат за „стабилно правителство“.

– Резултатите от изборите в САЩ ще окажат ли влияние върху България и върху войната в Украйна?
– Те вече оказват, макар и по невидим начин. Някои от предизборните програми ще се окажат със заемки от програмите на Тръмп и особено на Харис. Очаквайте, например, предложения за държавни субсидии за първо жилище на млади семейства с деца (Харис предлага 25 000 долара), завръщане на държавното жилищно строителство (Харис обещава 3 милиона нови жилища за 4 години), по-високи данъци за свръхбогатите и т. н. Тръмп обеща да спре войната за 24 часа и веднага редица европейски ръководители промениха на 180 градуса приказките си – сега с благи думи предлагат мирни преговори с участието и на Русия. Който и да застане начело на САЩ, ще знае едно – не Русия е враг №1 на американците. И затова ще настоява за мирни преговори – особено ако ЕС се откаже да финансира почти изцяло войната. А интересът на Европа ли? Един е – да бъде част от мирна и просперираща Евразия!

– С новия състав на Европейската комисия очаквате ли промяна в „Зелената сделка“ в ЕС, или всичко ще продължи както досега?
– „Зелената сделка“ беше върхът на предишната Европейска комисия. Когато си бил на върха, имаш оправдание, че не може да се качиш по-нагоре. Особено ако икономиката на съюза е в застой или рецесия, губейки своята конкурентоспособност. Обаче се опасявам, че маниакалното търсене на баланси в ЕК (колко жени и колко мъже) и извеждането на преден план на комисари с неубедителна репутация, ще доведе до засилване на европейската какафония.

– При положение, че интересът на потребителите към електрическите автомобили намалява и затварят заводи за коли, смятате ли че част от „зелените“ цели на ЕС трябва да бъдат променени?
– Всеки потребител трябва да има свободата да избира както най-добрия номер обувки за своя крак, така и най-добрия начин за придвижване от точка А до точка Б. Ако това е електрически автомобил (както в Норвегия) или велосипед (както в Нидерландия) – няма проблем. Знаете ли кои са реалните проблеми? Те са следните: европейските компании вече не произвеждат конкурентни автомобили (като цена и качество), затова се губят стотици хиляди работни места в ЕС; съюзът не насърчава покупката на нови автомобили, докато Китай – производството и експорта им; над 90% от купувачите на автомобили в България избират остарял автомобил „втора ръка“. Нещастията са два вида: беди за Европа и България, и икономически късмети за Китай и САЩ.

Нашият гост
Боян Дуранкев е professor emeritus и доктор по икономика. Автор на над 30 книги и на над 1200 статии. Редовен участник в международни конференции по въпросите на глобалистиката и макроикономиката.