„По-лесно се диша извън големия град, дори и да не съм сама, но когато съм сама, по-лесно се мисли. Никой не ми пречи поне да мисля.
Хората замърсяват атмосферата във всяко отношение, най-накрая и с лошата мисъл, което си е енергия“, това каза в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA NEWS Нешка Робева, най-успешната ни треньорка по художествена гимнастика.
„В Япония камините са забранени, за да не се замърсява допълнително въздухът, но това е най-малкият замърсител, хората замърсяват най-много с лошотията, която излъчват“, добави още тя.
Според нея пандемията и сегашната ситуация ни е показала, че страхът е бил основателен и че свободата е относителна, когато човек осъзнае, че трябва да се грижи за семейството си в ситуация, в която може да остане без работа, сега е станал съвсем ясен страхът и зависимостта.
„Не са ми понятни хората. Все повече разсъждавам върху това какво е човекът, за какво сме. Мисля, че всеки човек се ражда и той има своята работа на тази земя, която трябва да е свързана с развитие“, сподели Робева
Тя разясни и вложеното в спектакъла й „Два свята“ значение – като това са светът на чалгата, простотията, кича, реалният свят и приказният свят, духовният свят, светът на змея в приказката, който носи сила, предпазване. Тези, които се наричат днес змейове, не нося нищо, най-малко сила, смята още Нешка Робева.
„Малцина днес правят спорт, за да бъдат стимул, за да направят промяна. Сега успелите се пъчат. В нашия спорт вече изяществото го няма, без да виня колегите си. Аз ги виня за това, че не протетстират.
Нешка РобеваВ стремежа да направят този спорт измерим, го направиха безинтересен. Силата му, както и на още няколко други спорта, е творчеството, възможността да бъдеш различен“, убедена е знаменитата ни треньорка по художествена гимнастика.
Нешка Робева смята, че днес безсрамието, арогантността превземат всичко, подчиняват всичко и не се протестира.
„От гледане върха на носа си, не виждаме живота около себе си“, заключи Нешка Робева.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
