Според одитора Йордан Карабинов корупцията стои на първия ред в парламента
„България е пленена от мафията. Живеем в мутренска държава. Всяко кътче от обществото го осъзнава – от хората на улицата до тези във властта. Корупцията е така дълбоко вкоренена, че заема първия ред в парламента.“
Това заяви Йордан Карабинов, одитор с дългогодишен международен опит, в интервю за БНР. Според него одиторските функции в България са пряко засегнати от тези процеси.
„Докато ни управляват корумпирани и продажни политици, нищо няма да се промени,“ отбелязва той. Според Карабинов, хората, които не участват в корупционните схеми, са обречени да нямат шанс за успех.
Той даде примери с освобождаването на одитори в големи държавни предприятия, чиито доклади не са угодни на ръководствата. В България съществуват институции, които действат като бухалки, а правоприлагащите органи работят само по поръчка, категоричен е Карабинов.
„Липсва политическа воля за справяне с корупцията – единственото, което виждаме, са безкрайни речи от сутрин до вечер. Историята ще ни запомни като държава, пленена от мафията.“
Карабинов подчерта, че заради шепа хора, цялото общество е под робство.
Той коментира и одиторската дейност на г-жа Кожарева, като я определи като грешна и несъстоятелна. „Одиторите не просто проверяват – те също следят за репутацията на хората. А г-жа Кожарева пропусна да отбележи спорната репутация на г-н Стоянов,“ каза Карабинов, визирайки проблемите около съставянето на новия служебен кабинет.
„Никой подчинен няма да каже нищо лошо за шефа си,“ отбеляза той, отнасяйки се до изявлението на Горица Грънчарова – Кожарева, че се е допитала до служители от Министерството на вътрешните работи относно министъра.
„Това са бабини деветини,“ каза той категорично.
Карабинов също така отбеляза, че е неприемливо служебният премиер да проверява сам себе си след няколко месеца, което противоречи на принципите в одиторската професия.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
