Проф. Иво Христов: България не е фактор в нищо, няма гръбнак, нито собствено мнение

Проф. Иво Христов: България не е фактор в нищо, няма гръбнак, нито собствено мнение

И допълни, че цялата българска политическа история – от Междусъюзническата война насам, доказва, че:

“България не е фактор в нищо, няма гръбнак, няма собствено мнение, нейната политическа класа винаги е имала слугински манталитет. Затова не очаквайте да се случи това, което се случва в Полша, Унгария, Румъния или Словакия.

Традицията да се присламчваме към по-силния, както ни се струва, в конкретната военно-политическа конюнктура винаги надделява.”

По думите му светът навлиза с все по-голямо ускорение на турбуленция: „И е доминиран от САЩ и нейната клиентела. Новите опоненти на този ред – Китай, Русия, Индия, ще се засилват все повече. Когато се преаранжират силите, досегашният хегемон дава ясно да се разбере, че няма да се спре пред нищо, за да запази статуквото”, смята проф. Иво Христов.

Според него сегашното управление на България се определя от външния фактор. „Виждаме доразрушаване на крехката институционална култура. Виждаме продължаване на тенденциите за демографско, икономическо, политическо, ментално сриване на тази страна. Времето на нашата страна изтича”, подчерта той.

Иво Христов смята, че на регионално ниво, с изключение на София, резултатите от местните избори са предопределени. „Тлъстите дробчета са тези, които движат юнаците по полето на политиката. София е голяма хапка, а и има и символен момент“, коментира той.

Проф. Христов не изключи възможността догодина евровотът да съвпадне с предсрочни парламентарни избори.

Относно президента и евентуален негов бъдещ проект, той заяви: „Неговата сила е в това, че хем присъства, хем се извисява над политическото блато. Но в момента, в който влезе в оперативната политика, ще стане част от нея и по него ще полепнат всички мръсотии на българския политически живот и ще го завлекат на дъното. Трябва да бъде политически фактор, без да влиза в оперативната политика

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.