Почти не ми се гледат и четат новини. Погнусявам се дори от елементарните неща, които се случват на територията.
Всеки досег със случващото се у нас, предизвиква у мен погнуса, омерзение и някакво тъпо учудване как изобщо допускаме подобно падение като народ.
Някакви нагли пишлимета събирали дарения за болни деца, за да се веят по света и да си живеят живота. И нагло ни гледат и обясняват, че всичко това е нормално и нищо лошо не са направили.
И че съвместяването на собственост във фирма за бързи кредити и благотворителна фондация, от която си прибираш заплата от 80 000, е нещо съвсем в реда на нещата. Направо ни гледаха, все едно ние трябва да се засрамим, че ги подозираме.
Парите, обещани за всички български деца, отиват при тези, които пазят мутрите. Хайде да си отговорим на простичкия въпрос каква е държава, в която децата нямат право на помощ, а парите се дават на полицията….
Гнусно, неморално и тъжно. Още по-тъжно, защото малко хора се впечатлиха. Попсуваха, попсуваха тихо и се примириха….отново!
Една мъжка журналиститутка се държа като селски гамен с Президента на държавата, и вместо да бъде изхърлен като парцал, без право повече да помирише медия, явно е бил потупан по главата от упраляващите за мръсната поръчка.
Възрастните хора са унижавани от зелени, пембени и сиви коридори. Младите са карани да висят като мокри чорапи пред магазините. След което дружно стари и млади влизат в градския транспорт г..з до г..з.
Ако някой ми каже логиката, може направо член на ГЕРБ да стана! Ама няма такава! Явно упражнението е да се види докъде могат да се гаврят с нас, без съпротивата ни. Май границата е безкрайност….
Тъжно е в България. Оглушително мълчим. Търпим. Дори свикваме. С подигравките. С кражбите и корупцията. С некадърността. С простотията. Свикнахме да сме трето качество. И най-лошото – свикнахме да мислим, че нищо не зависи от нас.
А всъщност решението е едно – НАПРЕД, парии презрени……
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
