С голямо съжаление установявам, че вместо да градим и надграждаме държавата, тя се срива пред очите ни, не изпълнява функциите, за които е определена и на практика започва да става вредна и опасна за гражданите си.
Опростачването по цялата верига на управление на държавата /тук включвам всички институции и общини/, води не само за невъзможност за нормална комуникация и отношения между граждани и държава, но и до вземането на неособено умни решения, вредни за всички.
Дори като започнем от грамотността. Масово явление е хора на висши държавни постове да пишат толкова неграмотно, че да предизвикват подигравки и учудване. На всеки се случва да сгреши някоя дума или препинателен знак, но когато в три изречения направиш шест грешки, става дума за системна грешка в образованието.
И ще продължим с възпитанието. Езикът на управляващите би накарал и член на хамалска бригада да повдигне вежди и да се изчерви. Обръщенията към гражданите, които са ги избрали, като към стадо биологични единици, ни карат да си задаваме въпроса, защо след като се гнусят толкова много от народа си, напират да го управляват? Думи като „стадо“, „фашистка измет“, „путиноиди“, „фашисти“, „овце“ и други, са в постоянния речник на политиците. Дори ако следите работата на Народното събрание, със сигурност ще забраните на децата си да слушат, защото ще им подейства зле на възпитанието.
И ще допълня образованието и компетентността. С очите си видях за каква тотална и вопиюща некадърност става дума по най-високите етажи на властта. Част от драгите народни представители пишат молба от три реда с по тридесет грешки, напълно неспособни са да осмислят текст, а определени депутати дори се затрудняват с прочитането на глас на текст, което вероятно и други са забелязали, ако следят изказванията в Народното събрание.
По институциите се прилага феодално право – всеки чиновник сам решава дали харесва конкретен закон и по какъв точно начин да го прилага. Убийственият аргумент: „Тук така го правим.“ или „Винаги така сме го правили.“, могат да докарат всеки юрист до суицидни мисли.
Некадърността се вижда навсякъде – от току-що разкопания нов тротоар, защото са забравили да сложат някакви кабели или тръби, през магистралите на вълнички и без аварийни ленти, та до законите.
Държавата трябва да е стабилна сграда, изградена от камък. А камъните за изграждането й са кадрите. Липсват ли кадри, държава няма. Има само нейно жалко подобие.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
