2014 година ми откраднаха фирмата за милиони. Това е абсолютна свинщина, заяви Павел Стоименов. Той посочи, че му е била земята и в Шуменско.
Ангелов сам каза, че е помолил премиера да звънне за един камион яйца – това е зависимост, подчерта той, цитиран от Евроком.
Според него в законодателството има пробив в точката да се изисква при продажбата на фирмата заявление, че няма задължения към бюджета и към служителите.
Не искам политик да сяда с престъпник или бизнесмен. Ангелов стои на входа и изхода на земеделието в Старозагорско, подчерта жалбоподателят.
Бизнесменът Павел Стоименов предприе яростна атака срещу шефа на „Градус“ по време на изслушването в Комисията по ревизия на управлението на Министерски съвет.
Собственикът на фирма ”Градус” Иван Ангелов, който миналата седмица попадна в епицентъра на скандалните разрития на земеделецът Светослав Илчовски ръководи картел под името ”Г8”, който държи всички земеделци в Южна България и ги принуждава да ”играят” по определени правила. Това заяви Стоименов на финалното редовно заседание на Комисията за ревизия на управлението, ръководена от Мая Манолова.
Мъжът отказа да се представи пред журналисти, а в заседателната зала стана ясно, че се казва Павел Стоименов и е собственик на фирма „Агро Бел 2001“.
„Аз съм най-големият зеленчукопроизводител в България. Имаме 350 човека, които постоянно работят и още 500 човека, които наемаме.
Със зеленчуци зареждаме всички обекти. Не става въпрос само за корупция, а за националната сигурност на държавата. Фирмата е регистрирана през 2001 г.
2007 година отидохме да развием земеделие в Община Стара Загора. Започнахме да наемам земеделски земи, но ни натиснаха страшно много беди. Тези беди ни дойдоха от картел Г-8. Той е образуван от много земеделци с главен управител Иван Ангелов. По тяхна заръка ние бяхме принудени да плащаме изкуствено ниски ренти, да не купуваме земеделска земя. Бяха ни запалени три от офисите и къщата на наша служителка Жечка Генева. Два пъти й запалиха къщата.
Това всичко е под явната диктовка на Ангелов, който контролира целия регион. Г-8 ни извикаха в село Железник, за да ни кажат да спрем да купуваме земя и да ощетим всички хора със земеделска земя. Ние не се съобразихме и след това ни беше запалена втори път нашата служителка. Решихме да играем по техните правила до преди един месец. Мислехме ,че всичко е наред и няма рекет. Дадохме до 200 килограма зърно на декар. Можете да видите колко е рентата в другите региони.
След това ние веднага дойдоха при нас емисарите на Ангелов. Първият беше от с. Бяло поле – Мтьо Митев. Този колега ме предупреди: „Момчета, ще ви вика бате Иван на килимчето да се разберете“. Затова решихме да продадем част от земите. 3000 декара продадохме на един човек с ТЕЦ-те.
Следващият емисар, този път ни каза: „Момчета, този път ще намажете оловото“. Нас това ни потресе. Този господин /бел.ред. Иван Ангелов/, който беше тук, ме провокира с поведението. Той държи целият регион на подчинение.
След като нашата държава се подчинява на другата държава, значи какво остава за нас-мишките. Тази група през 2014 година ми отрадната фирмата по електронен път. Аз останах да нямам пари да платя заплати на хората. Това, което се случва е абсолютна истина. Аз не искам нашата държава да бъде зависима. Не искам политик да сяда с престъпник. Аз не съм седнал да разговарял с политик даже. Благодарение на този картел Ангелов изкупува евтино зърно от земеделците. За целият бизнес трябваше да има правила. Нали затова влязохме в Европа.
Вие познавате ли Никола Тонев, който се движи с един мафиотски мерцедес. Проблемите ми започнаха точно когато вие станахте областен управител“, обърна се той към Маноил Манев от ГЕРБ, който се пробва да апострофира земеделеца.
И за ТЕЦ-те има сериозни неща, защото ще накърни интересите на държавата. Вижте фиска на нашата държава, къде са най-големите разходи. Един час говорите врели некипели. Ние сме пред голяма криза. Знаете ли, че зимата няма да имате хляб“.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
