Стефан Пройнов: Ролята на църквата и фалшифициране на златни Български монети. През 1920 година при игумена на Рилският манастир – Маким родом от село Робово – Малашевско тогава в Македония, а сега Северна Македония тайно пристигат представители на ВМРО – Вътрешно Македонска Революционна Организация. Узнали преди това, че той има спестени лични средства в злато натрупвани с години те го принуждават да даде част от съкровището си за целите на тяхната организация.
Неканените посетители без знанието на Игумена донасят в манастира и инструменти, и калъпи и започват да фабрикуват фалшиви златни монети за целта те използвали Български сребърни монети с ликът на Фердинанд, за едната страна за другата отсичали с матрици които фино позлатявали със златото взето от Игумена. Фалшифицирали са 20 левови номинали.
Тази дейност обаче е засечена от полицията, а фалшификаторите решават да се възползват от наивността и доверчивостта на игумена, който им предоставил достъп до помещенията намиращи се в Рилският манастир. И така един ден те укриват в една от стаите в един долап всички инструменти, калъпи и матрици и избягват.
При обискът на манастира обаче полицаите намират инструментите за производство на фалшиви златни монети, а игуменът е задържан и свален от поста си и във вестниците се изнасят подробности за тази монетна афера. Стефан Пройнов, експерт на антично и древно изкуство твърди, че по онова време скандалът си има име дори наричат го”Игуме-нарницата”.
Пройнов твърди, че няма много извори за тази афера, защото Църквата е искала да покрие този случай, но последните извори за ”Игуме-нарницата” се потвърждават в издание на комитета за култура от 1978 година като източник в печата се посочва лицето Янчо Янев най-вероятно свидетел на събитията.
Сега колко ли от тези позлатени 20 лв. на Фердинанд са на нумизматичният пазар остава загадка? Затова винаги се допитвайте преди да закупите нещо – две мнения са винаги повече от едно, а три мнения са винаги повече от две!
Политиците, религията и бандитите винаги са вървели ръка за ръка.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.