Порочният кръг може да бъде скъсан единствено с масирано надигане на обществено недоволство
Само неволята ще ни научи, че ако седим и чакаме – ще дочакаме само повече от същото, и по-лошо
Ognyan Minchev
Напоследък призивът „Гласувайте!” все повече предизвиква не пасивна апатия, а активна ирония – „Е, за кого да гласувам бе човек, колко пъти да им гласувам на тези… (следват непечатни изрази).”
Това отношение е съвсем разбираемо предвид угнетяващия порочен кръг, в който държавното управление се върти вече четири години. Но за мен призивът „Гласувайте!” е нещо повече от подкана да жертваш 15 минути от неделния си ден, за да се „разпишеш” в избирателната секция. В своята роля на граждани ние сме призвани не просто да си „купим” нещо на политическия пазар веднъж на четири години – или на шест месеца, както правим напоследък у нас. Зная че ще прозвучи вятърничаво и несериозно, но ние имаме ангажимента да участваме в създаването и развитието на политическите платформи, които ще поискат доверието ни на следващите избори.
Вкореняването на олигархичната система в България през последния четвърт век затвори политическия процес в порочния кръг на предизвестените победители на всеки поредни избори. Политическата гарнитура на организираната олигархия успешно създаде своя разгърната клиентела, а затварянето на кръга между големите пари, прокуратурата и съда, медиите и „нашите фирми” направи напълно предвидими резултатите от всяко допитване до гражданите.
Ако публичната подкрепа за „нашите хора” започне да се разклаща – произвеждаме нови „политически проекти” – конфекция, напечатани по шаблон. Този перпетуум мобиле излиза – временно – от релси само ако се случат извънредни сътресения или в условия на мотивирана външна намеса.
Този формат на „фасадна демокрация”, засилва допълнително обществената пасивност и безразличие към един политически процес, който с нищо не зависи от нашата воля и интереси. Порочният кръг може да бъде скъсан единствено с масирано надигане на обществено недоволство, което е в състояние да промени – поне отчасти „правилата на играта” и да размести условията и зависимостите в излъчването на политическо представителство. Протестите през 90-те години създадоха мощни предпоставки за политическа промяна, но тези, които последваха през 2013-14 и 2020 г. не успяха с нищо да променят системата на олигархична „фасадна демокрация”. Каква е причината за това?
През 90-те години в България имаше силно и масово гражданско движение за обществена промяна. Конкретните политически форми, които това движение произведе не бяха особено ефективни и резултатни – по редица причини СДС и като коалиция, и като партия имаше краткосрочни и противоречиви постижения. Самият факт на силната и мобилизирана обществена подкрепа за промяна обаче създаде предпоставките управленските екипи на СДС от 1991-92 и 1997-2001 г. да постигнат значими резултати, макар и за кратко време. За съжаление, макар и масови, протестите от 2013-14 г., както и протестите от 2020 г. не успяха да произведат политическа алтернатива – нито лидер�