„Това не е въстание, това е граждански протест. Властта се е вкопчила и ще трябва още търпение.“
Това каза пред БНР културният антрополог проф. Ивайло Дичев, пише OFFnews
От много страни вече започнаха атаките към правителството, подчерта той.
„БСП – вътре в парламента. Започнаха сериозни критики откъм Европа. От друга страна – гражданите на площада. От четвърта страна – работодателска организация една застанала на позицията на протеста. Започва от много страни да тежи на г-н Борисов. Полезният му ход е да обмисли начина, по който може да се реформира най-вече съдебната система и да подготви спокойно, контролирано оттегляне от властта, така че да запази своята партия. Защото ако така се влачим така до пролетта, ГЕРБ ще изчезне, както изчезна НДСВ.“
„Очевидно има ангажименти г-н Борисов към някакви бизнес кръгове. Чакат се нови милиарди от Европейския съюз за пандемията. Едва ли така лесно ще го пуснат да си отиде, преди да бъдат усвоени тези пари“, коментира Дичев.
Борисов го притискат определени ангажименти, но има и чисто човешки, емоционален момент – той не иска да си тръгне отново предварително, иска да запази достойнството си, изтъкна проф. Ивайло Дичев.
„Той доскоро беше много харесван и се надяваше, че ще завърши мандата си като герой. Май се канеше за президент да се кандидатира – такива слухове имаше. И изведнъж – този обрат, този срив, тотален, който аз мисля, че той не може да понесе, не може да го разбере още.“
„Протестът вече успя с това, че осветли начина, по който се управлява тази страна. Тя не се управлява от Борисов, тя се управлява от някой друг. Не знаем кой е, искаме да се покаже“, посоцчи още Ивайло Дичев.
„Това е протест преди всичко на средната класа в България, на бизнеса. Страшно много малки бизнесмени има там, които се чувстват притиснати от начина, по който се управлява тази държава, тези произволни проверки, тази партийност на всички нива – нещо, което ни връща към времето на комунизма.“
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
