Проф. Атанас Семов: Със сегашните учебници всеки ден обесваме Левски

Проф. Атанас Семов: Със сегашните учебници всеки ден обесваме Левски
Несъмнено Васил Левски е най-яркият образ от нашето минало, но и е една от на-значимите опори за българското бъдеще.

Всъщност той има смисъл в българското минало само, ако продължава да бъде пътеводител за българското бъдеще. Аз мисля, че Левски все по.малко е това в наши дни.

Мисля, че ние все по-малко мислим за Левски извън формалната му каноничност, а като личност. Мисля, че той все повече е там на паметника – вкаменен, смълчан, неподвижен и неприсъстващ в ежедневните ни вълнение, в ценностната ни система. Ние демонстративно пренебрегваме една голяма част от заветите на Левски. Помен не е останало от чистота и святост в нашата днешна република.

Това коментира пред Нова тв проф. Атанас Семов.

Ние за пореден път в историята си през последните над 30 години приехме ненормалното за нормално. Приехме злоупотребата с власт, безотговорността на властта, безнаказаността на провалените властници да са ежедневна реалност . Приехме за нормално безкнижието, а духовната извисеност да е рядко срещата екзотика по високите етажи на политическия живот.

Приехме за нормално да ни управляват случайни хора. И което е още по-лошо. Ние приехме за нормално в обществения разговор не просто да не присъства думичката “отечество”, а въобще големия разговор какво е нужно на България извън краткия хоризонт на следващата седмица. Ние превърнахме дребнотемието в единствена тема, коментира той.

В учебника на третокласниците, където е разказана цялата история на България, за Левски са отделени едва 8 реда. И колко да му посветят, след като в учебника на децата пише, че ние българите сме били част от Османската империя. Едва ли не сме били нещо като Австро-Унгария и след това четем в този учебник колко добре са съжителствали турци, българи и други общности в тази страна, коментира той.

За животните в Северна България пише повече в този учебник, отколкото за нашите революционери. Подобно отношение, подобни учебници са повторно обесване на Васил Левски, само че не на 19 февруари, а всеки ден, в който бъгарските деца учат и трябва да бъдат изградени като личности и граждани, коментира той.

Левски присъства така в учебниците, че да не може да се каже, че изобщо не присъства. Същото е и с огромния учебник поп история за 10 клас. Той просто е споменат повърхностно. Няма рпазбиране, няма усещане за смисъл, няма послание към децата, коментира той.

Левски не е спомен, а дълг. Дълг не заради него, а дълг пред децата ни, пред бъдещето за България, за което Левски даде живота си, завърши той.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.