Проф. Костов: Дълго време мълчах, писна ми, ще кажа истината

Проф. Костов: Дълго време мълчах, писна ми, ще кажа истината

Проф. Коста Костов назова един от начините да се справим с пандемията. Според него това е масово тестване, но не само на хората със симптоми, но и на тези, които биха могли да бъдат вирусоносители, без да знаят това.

Ето какво пише той на профила си във Фейсбук:

„Преди няколко месеца, в едно мое интервю казах, че ключът към пандемията е…тестване, тестване, тестване, изолиране на позитивните и издирване на контактните. Това е най-ефективната добавка към останалите три противоепидемични мерки – маска, дистанция, дезинфекция.

Ако тази стратегия не е пълна и резултатът ще е полупразен. После се развихри странен анти-научен сценарий, в който основната реплика беше „да се тестват само симптомните“. Сякаш сме в друга галактика, на друга планета, в друго време.

Да вадиш кокоше яйце от патешка трътка е странен български научен метод. Дълго мълчах, защото от известно време съм концентриран изцяло върху десетките болни, които имат нужда от мен, но когато упорито продължават да ти слагат домати в плодовата салата, защото доматът е плод, тогава обръщаш чинията върху масата.

Контролът върху Ковид-19 изисква максимално широко тестване на населението – симптомни, пресимптомни и безсимптомни. Нека веднъж да извадим главата от пясъчното дъно. Големият коз на този нов вирус срещу нас е неговата невероятна способност да се разпространява както чрез симптомни, така и чрез безсимптомни, и леко симптомни носители.

Последните две групи са по-големият проблем, защото са не по-малко от 80% от инфектираните. Бабини деветини са разпространяваните версии да се тестват само симптомни пациенти. Това е не само научно неиздържано, но и провокация към опазването на общественото здраве. Възможно по-широкото тестване трябва да стане приоритет в следващите месеци.

Антигенните тестове трябва да получат по-висок статут на доверие, защото са бързи и не изискват специализирана апаратура и толкова квалифициран персонал. Имат и още едно предимство – имат по-ниска чувствителност и затова улавят по-висок вирусен товар, което ги прави удобен прогностик за възможен носител на инфектираща доза.

На предната линия при симптомни болни, при огромното натоварване на лабораториите и пикови нива на епидемията, положителните антигенните тестове могат да бъдат използвани като равноправни партньори на RT-PCR и да пестят време и ресурс

RT-PCR да бъдат използвани като съдник при симптомни болни с негативен антигенен тест и при безсимптомни контактни, защото са по-чувствителни, откриват по-нисък вирусен товар и могат да ревизират негативните антигененни тестове, за да има ресурс за повече тестване.

Така ще се спестят средства и време и ще се даде повече възможност на лекарите да действат по-енергично, по-щадящо за болните и за системата, като се ориентират по-прецизно в клиничен и епидемиологичен план. Инфектиран с негативен антигенен тест, но с позитивен PCR след симптомен период е по-вероятно да не разпространява вируса.

Контактен безсимптомен в първите дни след контакта, с негативен антигенен тест, но с позитивен PCR може да е в пресимптомна фаза и в близките дни да стане опасен за околните. Симптомен с позитивен антигенен тест и клинични белези на Ковид-19 няма защо да се лашка по лаборатории, за да заразява допълнително други, а да бъде признат за болен с тази диагноза.

Да се дадат по-широки права на началниците на Ковид-19 сектори да поставят диагнозата Ковид-19 и без налични позитивни тестове, за да се спести на по-тежко болните излишните формалности и време, а при болни с категоричен клиничен ход и рентгенов образ, да бъдат интепретирани коректно и лекувани навреме.

Не трябва да се забравя, че инфектиран индивид е рисков за останалите от 2-рия ден след инфектиране до 10-12 дни от началото на симптомите. Умелото използване на клиничния и лабораторен ресурс ще даде повече шансове на болните и медиците.“

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.