Докога, господа, ще ни подценявате и ще водите държава и народ към нищото!?
Премиерът в оставка Николай Денков поде изтъркания от десетилетие рефрен на „умнокрасивитета“, че “Делян Пеевски е най-голямото зло за България”.
Без доказателства и с летящ старт влезе в наратива на съпартиеца си Асен Василев, който преди дни нарече вицепремиера в оставка Мария Габриел „красивото лице на мафията“, без да поясни кои са политиците на мафията.
Подобно публично говорене е абсолютно неприемливо или както казват в Харвард – не е „Окей“! Подобен език може да звучи на шише ракия в кръчмата, но не и сред политиците, които са овластени от българския народ да управляват, а още повече – които имат претенцията да са „добрите сили“ и носителите на „промяната“.
Всичко би било поне малко разбираемо, ако допреди седмица същият Делян Пеевски и същата Мария Габриел не бяха част от мнозинството, което промени Конституцията и гласува законите, както ги искаха ПП-ДБ. И ако Василев и Денков не седяха с тях на една министерска и парламентарна маса, в общо „евро-атлантическо“ мнозинство и обща управленска “сглобка” (по Лена Бориславова).
Защо преди седмица за подобни политически формулировки в проправителствeните медии имаше тежък мораториум и цензура, а днес ги изричат лидерите на ПП-ДБ!? Защо за Денков, Василев и Петков „мафията“, „мутрите“ и „задкулисието“ бяха станали „уважаеми колеги от първия ред“ и това се промени в мига, в който загубиха властта и пълната подкрепа на ГЕРБ и ДПС.
И къде са доказателствата на Денков, Василев, Петков, Христо Иванов и Сие за вината на тези, върху които лепят мръсни епитети? Как доказаха коя е „мафията“ и кое е „злото“ в България!?
А доказаха ли, че ПП-ДБ са „добрите сили“ след десетките далавери и провали, след международния слугинаж, след лобизма за монополите и спонсорите, след връщането към мутренските убийства, след посредническите схеми, след провалените надежди за промяна, след омърсената Конституция и безпринципна „сглобка“!?
Явно “умнокрасивитетът” в лицето на Денков си е повярвал, че има монопол над морала и истината, а Конституцията и законите са за простолюдието.
Но докъде ще стигнем с подобни формулировки и с подобна политика!? Когато някой ти служи, го използваш, а в другото време го захвърляш като мръсна носна кърпа, обиждаш, унижаваш, арестуваш дори, а после – когато ти потрябва – отново го употребяваш.
Подобно лицемерно отношение особено важи за Движението за права и свободи, което е легитимна българска партия, представена на най-високо ниво в Европейското либерално семейство.
И въпреки това през целия Преход върху ДПС се упражняват редица политици. Пръв тежки думи върху Движението хвърли Иван Костов, който го определи като „проклятието за България“, но го използва, за да дойде на власт.
След това Бойко Борисов също имаше анти-ДПС реторика, но после разчиташе на тяхното партньорство.
Върхът бе поставен от Христо Иванов през 2020 г. с неговия водевил с гумената лодка в Росенец, а три години след този треторазреден спектакъл “седна в скута” на Пеевски заради промените в Конституцията, които зависеха от гласовете на ДПС в парламента.
Подобно поведение си има име в политиката и то е „шарлатания“, „лъжа“ и „наглост“.
В говоренето на Денков няма нищо ново освен плагиатство и фарсово дежавю, но историята ни показва, че това е път за никъде…
Затова езикът на омразата в българското общество и българската политика трябва да спре. Докъде стигнахме с него – до това да няма институция и личност, които не е омърляни в кал и мръсотия, в компромати и разделение. Омразата, слугинажът и конюнктурата омърсиха настоящето, газят историята и традициите, наложиха нихилизъм. Поругаха и излъгаха последните надежди за алтернатива и промяна!
Всичко това води до драматичен дефицит на доверие – доверие в изборите, в институциите, в демокрацията.
Докога, господа, ще ни подценявате и ще водите държава и народ към нищото!?
Проф. Светлана Шаренкова
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
