От политическа гледна точка влизане в Еврозоната означава едно от абордажните въжета, с които ни придържа Москва да бъде скъсано.
Веднъж влезли в Еврозоната и разплащанията в евро ще бъдат по-недостъпни за някои. Това коментира бившият министър на образованието проф. Тодор Танев в студиото на „Денят ON AIR“.
По думите му спорът за смяната на лева с евро е политически, а страната ни никога не е подписвала документ с конкретна дата.
„Партии и българи, които желаят нещо друго освен Европа за България, искат тук да бъде Беларус, така че аз съм против тях и съм за еврото. Бързане не трябва“, призова гостът.
Проф. Танев посочи, че с въвеждането на валутния борд през 1997 г. в централната банка са блокирани 20 млрд. валутен резерв, който не се пипа срещу това българският лев да бъде стабилен.
„Те си стоят, докато има борд. В секундата, когато няма борд, тези 20 млрд. лв. се освобождават – една част от тях отиват в Европейската централна банка. Тук нищо не става без да има натиск.
Въпросът е кой ще вземе остатъка около 15 млрд. след като източихме националния капитал. имаме изчакване заради тези големи пари и възможностите които идват тепърва за България“, каза проф. Танев.
Затова той определи управляваща коалиция като коалиция на изчакването.
„Имаме изчакване заради тези големи пари и възможностите, които идват тепърва за България. Кой какво и как ще прави при идването на новото голямо в Америка.
Тук трябва да има правителство, направиха го, то ще се крепи, докато се разбере кой по-нататък би могъл да е по новата колода карти с американско и китайско участие. Всички изчакват как ще се промени светът“, заяви бившият министър.
В ефира на Bulgaria ON AIR той коментира необходимостта от образовани хора, за да можем да се възползваме от възможностите по ресора на българския еврокомисар Екатерина Захариева.
„Говори се, че България е създала образователно посолство, което бързо да вижда къде има евросредства за наука и да ги придърпва насам, не за заплати, а за наука пари“, сподели проф. Танев.
Той призова да се засилят връзките с Южна Африка.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
