Президентът Румен Радев коментира упреци към служебното правителство, че е нарушило решение на Народното събрание във връзка с необходимите стъпки за членство в еврозоната от 1 януари 2024 г.
“Някои явно искат да влезнем в еврозоната през задния вход, както влязоха и в политиката и както се представят решенията на много от проблемите”, каза на брифинг за медиите държавният глава.
Влизането на България в еврозоната не е въпрос на надхитряне и шмекеруване, а преди всичко на доверие, на прозрачност, на откритост и на реални постижения, посочи президентът.
Радев заяви, че министърът на финансите много ясно е констатирал реалната ситуация в страната. Мога да заяви, че служебното правителство постигна най-големия напредък до момента към еврозоната.
Това е подписването на Меморандума за производство на евромонетите, което искаше подкрепата и на Европейската комисия и на всички държави от еврогрупата, посочи той.
По думите му служебното правителство не може да компенсира “липсата на политическа воля от партиите в предишния парламент, които отказаха да приемат законите, които трябва да осигурят пътя ни по-нататък към еврозоната”.
Според Радев до голяма степен инфлацията, която ни спира в момента към еврозоната, се дължи на предишни управленски решения. Нека да не ги изброяваме какви са те, добави той.
Държавният глава смята, че влизането на България в еврозоната ще доведе до съществени икономически ползи, но според него най-важното е да бъдат убедени гражданите – “защото те масово не вярват”.
Защото досега плащаха винаги цената на всички реформи на некомпетентните и користни политически решения, коментира Радев.
Това, което прави служебното правителство, въпреки заварената криза, въпреки заварената тежка инфлация, е една много стабилна основа, на която следващото редовно правителство ще може здраво да стъпи и да има с какво да прецени и да реши – кога и как, ние наистина да се присъединим към еврозоната, каза още държавният глава.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
