България не може да приеме европейски санкции срещу Русия в областта на ядрената енергетика, защото това ще повлияе пряко на нашата енергетика.
Затова, ако се стигне дотам, страната ни ще наложи вето.
Това заяви президентът Румен Радев преди извънредното заседание на Европейския съвет, което се провежда на 9 и 10 февруари в Брюксел, предадоха БНТ и Дарикнюз.
“Отчитаме всички възможни области, където това (налагането на санкции) може да стане, но там, където са застрашени нашите интереси, особено в областа на ядрената енергетика, ние сме много внимателни и следи нещата”, заяви Радев.
В заседанието ще участва и президентът на Украйна Володимир Зеленски, който се очаква да проведе среща с всички европейски лидери по групи и да поиска още оръжие за Украйна.
“Неколкократно съм заявявал, че ние не можем да приемем санкции в ядрената енергетика срещу Русия, защото това ще повлияе пряко на нашата ядрена енергетика. Отчитаме всички области, където може да се наложат санкции. В тази област сме много внимателни. Ако се наложи, ще наложим вето”, заяви държавният глава на България.
“Служебното правителство изпълни решението на Народното събрание да се изпрати въоръжение от резервите на българската армия. Надявам се правителството да прояви разум и в бъдеще това да не се допуска”, каза Радев.
Той изтъкна, че България ще продължи да помага на Украйна и украинските бежанци у нас, но е време да се набележат мерки за прекратяването на конфликта. На заседанието на Европейския съвет президентът Радев ще призове ЕС да използва цялата си сила и инструменти за фокусиране на дебата в посока преустановяване на военните действия.
“Всички европейски лидери ще се срещнат с президента на Украйна. Време е една година след започването на тази кръвопролитната война, фокусът да бъде поставен най-вече върху мерките за нейното прекратяване, както за възобновяването на всички дипломатическите усилия за нейното прекратяване.
България ще продължава да подкрепя украинците на място в тяхната справедлива битка за страната им, в осигуряването им на възможности за преживяване на тези критични зимни месеци, както и украинските бежанци в България”, заяви Радев.
“Все по-рядко чувам призиви за мир, а само за победа, без някъде някой да е дефинирал какво значи победа”, допълни държавният глава.
На заседанието на Европейския съвет Румен Радев ще постави извънредно проблема с нарасналата агресия и ескалираща антибългарска кампания в Република Северна Македония.
Държавният ни глава ще поиска ЕС да наложи мониторинг, който да гарантира спазването на правата на македонските българи.
“Антибългарската кампания в Северна Македония вече води до престъпления от омраза – палежи и стрелба срещу български клубове, физическо насилие.
Очаквам категорична и институционална реакция от властите в РСМ и незабавни действия за разкриване на извършителите.
За съжаление, към момента не виждам политическа воля и е налице разминаване между политическите амбиции и поетите ангажименти от страна на РСМ и реалността, в която живеят македонските българи там.
Отричането на съществуването на тези проблеми само отлага решението, води до още престъпления и усещане за безнаказаност и само стимулира престъпленията от омраза”, каза Радев.
Той призова да се наложи мониторинг от ЕС на правата на българите в РСМ.
Президентът коментира и проблема с нелегалната миграция.
“Този проблем предизвиква демократичните устои от ЕС. България полага огромни усилия, инвестирахме много от нашия бюджет и за инфраструктура, за охрана с жива сила, и за технически средства с видеонаблюдение, но нашите ресурси са недостатъчни.
В последните месеци водим активна дипломатическа дейност на всички нива, защото охраната на външните граници на ЕС не е само наш ангажимент, а на всички държави членки на ЕС.
Все повече лидери, в резултат на дипломатическите ни усилия, се обявяват за по-активна подкрепа към нашите граници.
Ще поставя настоятелно възможността да се стартира пилотен проект за засилване на охраната на българо-турската граница, с финансиране от ЕС”, коментира Радев.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
