Радев: Плашат с партия на президента, но ако продължават с безпринципни коалиции, алтернатива ще се появи

Радев: Плашат с партия на президента, но ако продължават с безпринципни коалиции, алтернатива ще се появи
Гражданската активност не се изчерпа само с явяването пред урните, това означава гражданите да помнят какво са обещали политиците и да си го търсят.

Ние ще спрем да ходим толкова често пред избирателните секции, когато партиите най-сетне оправдаят трайно доверието на гражданите. Как и при какви условия ще се състави правителство зависи изцяло от партиите и аз се надявам те вече да са научили урока. Това каза след като гласува президентът Румен Радев.

По думите му българските политици е крайно време макар и по трудни начин да са научили, че трябва да поставят обществените интереси пред своите собствени и партийни.

“Това е гаранцията да имаме стабилно управление. Очаквам да има конкретни стъпки в тази посока, защото отказът от защита на националния интерес води до партийна и личностна делегитимация, уронва доверието в институциите и в устоите на демократичния процес”, допълни Радев.

Според него при всички избори някъде се появява проблем с машините, което е неизбежно.

“Машинното гласуване е бариера срещу основния проблем – недействителните бюлетини”, каза още Румен Радев.

Поясни, че преди всеки избор по думите му партийно оракули плашат с партия на президента, за да може после по-добре да си сглобят собствената сглобка.

“Крайно време е партиите да съставят правителство базирано на ценности и споделени програми, на това напред да бъде общественият интерес, това да бъде, водещо, а не от страх, че ще излязат извън властта.

Ако така продължава с безпринципни коалиции, рано или късно такава алтернатива ще се появи. Последните няколко сглобки разсъблякоха безжалостно дрехите на много партии и политици – сега се чудят как да си скрият срамотиите”, каза още Румен Радев.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.