Румен Радев се скара на партиите: Това, което правите, е подигравка с народа! Срам!

 Румен Радев се скара на партиите: Това, което правите, е подигравка с народа! Срам!
Румен Радев вече не толерира поведението на народните избраници!

Свърши се. Търпението на президента Румен Радев се изчерпа окончателно и той връчи мандата за съставяне на правителство на партията на Слави Трифонов Има такъв народ.

Търпението на Румен Радев свърши и с право!

Радев беше решен да забави процедурата, колкото е необходимо, за да могат избраните от народа партии да комуникират и да се разберат помежду си. Това обаче не само не се случи, но и скандалите заваляха един след друг – разпри, обвинения, компромати…

„Не може така. Това не е поведение на зрели хора, а още по-малко на личности, получили доверието на избирателите и надеждата им за по-добро управление на държавата.

Така и не видяхме конструктивен диалог и мисъл за реални действия на бъдещо правителство. Вместо това се нагледахме и наслушахме на извадени от долапа кирливи ризи. Най-лошото е, че бяха атакувани нагло служебните министри. Това трябва да спре още сега, защото е срамно“, категоричен е Румен Радев.

Държавният глава не крие, че е разочарован от поведението на спечелилите изборите партии. Още повече, че това са втори парламентарни избори в рамките на няколко месеца.

„Ако се стигне и до трети, което не е изключено като гледаме как вървят нещата, това ще е прецедент. Поредният абсурд, с който България ще лъсне пред света – на фона на огромната икономическа криза, пандемията и бедността на хората.

Можем ли да си позволим да се прахосат още няколко милиона за трети поредни избори?! Пита ли се някой какво ще означава това и какво ще причини на страната ни, която и без това отдавна е на ръба“, възмущава се президентът.

И отново призова партиите да загърбят личните си дразги и интереси, в името на това, за което са избрани – доброто на държавата и хората.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.