Софийска адвокатка: „Събличаха ни голи, караха ни да си сваляме гащите и да клякаме“. Това става ясно от нейните обяснения пред съда. Ето и цялата история:
Бивша затворничка от Сандански, лежала зад решетките за измама, осъди държавата заради нечовешко и унизително отношение към нея в женския затвор в Сливен. Съдът й присъди 700 лева обезщетение. Затворничката Мария завела делото в Административен съд-Благоевград по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
В исковата си молба тя предявява два иска за по 10 000 лв. за неимуществени вреди – единият за времето, през което била с мярка „задържане под стража“ от 1 година и 5 месеца, а другият – за 5 месеца, през които изтърпявала присъдата си в затвора. Мария твърди, че всичките душевни болки, които изпитала, са заради незаконосъобразните действия на служителите на затвора.
Според нея те многократно я обискирали, включително и интимните й части, по начин, унижаващ човешкото й достойнство. Обискът на голо не бил извършван от медицинско лице. Тя била карана да излага интимните си части на показ, което за нея било унизително и предизвикало негативни преживявания и жестоко душевно страдание.
По време на делото били разпитани като свидетели две бивши затворнички. Едната била софийска адвокатка, осъдена за документна измама. Тя също обяснила, че лишените от свобода били събличани голи и карани да си свалят гащите и да клякат, без да присъства медицинско лице.
Според жалбата на Мария при отиване на закуска и на вечеря винаги имало извършване на обиск чрез опипване на цялото тяло от горе до долу. Две от надзирателките в затвора, които били разпитани, твърдят, че не си спомнят да са правили обиск на Мария.
Съдът отхвърлил иска от 10 000 лв. за периода, през който ищцата е била в ареста с мярка на съда, заради изтекла давност. По отношение на втория иск, магистратите считат, че справедливото обезщетение е 700 лв. Решението подлежи на обжалване пред ВАС.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
